М еждународен екип от учени са разчели генома на домашните котки и са установили, че на генетично ниво те се различават от събратята им, които се срещат в дивата природа, а също от други бозайници. Резултатите от изследванията им са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
Уесли Уорън от Вашингтонския университет в Сейнт Луис и негови колеги са секвенирали генома на абисинската котка (една от най-древните породи) и са го сравнили с гените на шест други подобни, с два вида котки, а също четири други вида бозайници (тигър, куче, крава и човек).
Учените са искали да намерят генетичната основа на опитомяването на котките.
Преди всичко специалистите са установили, че котките се различават от другите хищни бозайници по много гени, отговарящи за липидния обмен, което очевидно е свързано с превръщането им в хиперхищници (животни, в чиято храна месото е над 70%).
При котките са развити и гени, свързани с острото зрение и слух. В сравнение с кучетата те имат много повече гени, които отговарят за вомероназалните рецептори.
А това означава, че
котките разпознават по-добре от кучетата феромоните във въздуха, но по-зле се справят с другите миризми.
В генома на домашните котки е намерено повишено количество клетки на нервния гребен. Учените вече са писали за връзката на тези клетки със смиреността и послушанието – главните качества на домашните животни.
Първите питомни котки са се появили преди около 10 000 години и сега в света те са над 600 милиона. Видимо дивите котки са попаднали в човешките поселения и са останали там.
Тъй като ползата им в домакинството е била нищожна в сравнение с тази от кучетата, те са били привлекателни и
с времето постепенно са станали дружелюбни.
Подборът първо е засегнал поведението: "бракувани" са били мутациите на агресивността и страха и са се натрупали мутации, повишаващи дружелюбието.
Освен това са били засегнати и много гени на метаболизма, които влияят на храненето. "Когато котката живее редом с хората, тя се храни основно с това, което се поднася на масата", казват учените.
криза, която тихо расте" />
