Ил ледване на учени от университета на Аделаида в Австралия събра нови доказателства, че динозаврите са били топлокръвни животни като птиците и бозайниците, а не студенокръвни животни като влечугите, съобщи "Сайънс дейли".
Проф. Роджър Сиймур от университета твърди, че студенокръвни динозаври не биха имали нужната физическа сила да ловуват други животни и да доминират над бозайниците през
мезозоя.
"Много неща за динозаврите могат да бъдат научени въз основа на фосилите им, заяви Сиймур.
"Въпросът дали динозаврите са студенокръвни, или топлокръвни животни обаче все още е дебатиран сред учените. Някои изтъкват, че големият соленоводен крокодил може да качи телесната си температура над 30 градуса Целзий, излежавайки се на слънце, и да я поддържа нощем, като за целта не си позволява резки движения, които биха могли да я свалят. Студенокръвни динозаври би трябвало да правят същото и да имат висока телесна температура, без да е нужно да генерират топлина в клетките си чрез придобитата въз основа на консумираната храна енергия", обяснява специалистът.
Ученият се запитал каква ще е мускулната сила на подобен на крокодил динозавър в сравнение с тази на подобен на бозайник динозавър със същите размери.
Соленоводните крокодили, чието тегло може да достигне 1 тон, имат репутация на изключително силни физически животни.
Въз основа на изследвания върху млечната киселина в кръвта и мускулите проф. Сиймур и колегите му от университета Монаш и Калифорнийския университет обаче заключили, че 200-килограмов крокодил може да "произведе" едва около 14 на сто от мускулната сила на бозайник във върхова физическа форма и че това съотношение изглежда намалява с увеличаване на размерите на тялото.
"Освен това на студенокръвните крокодили липсва издръжливост, която е очевидна при топлокръвните животни",
отбеляза проф. Сиймур.
"Макар соленоводните крокодили да са изключително силни физически, подобните на крокодили динозаври не са "конкурентоспособни" на подобните на бозайници динозаври", продължава специалистът.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Plos One.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
