Н ово изследване на антрополози от университета Стоуни Брук и Тексаския университет в Остин установи, че човешкият череп и ходенето на два крака са еволюирали заедно, съобщи ЮПИ.
Учени по-рано свързаха ходенето на два крака с поява на ключова особеност на човешкия череп, но заключенията им бяха оспорени.
Новият анализ потвърди съществуването на подобна връзка ни навежда на мисълта за взаимовръзка сред всички ходещи на два крака бозайници.
Ключовата особеност е изместеният напред в черепа голям тилен отвор, известен като форамен магнум, през който минава гръбначният мозък.
През 1925 г. ученият Реймънд Дарт пръв предложил хипотезата за подобна съвместна еволюция в рамките на изследванията си върху фосилизиран детски череп на 2,8 милиона години от африкански австралопитек. Редица учени подкрепили твърденията му, но други ги оспорили.
Новото изследване разкрива, че връзката между ходенето на два крака и изместения напред в черепа форамен магнум не е изолиран случай, свързан единствено с човека и други ходещи на два крака примати.
У други бозайници форамен магнум също бил изместен напред в черепа след изправянето им на два крака.
Откриха защо човекът има брадичка
Древните хора са се кръстосвали с неизвестен на науката вид
Драматична нова хипотеза: Хомо сапиенс е изял неандерталеца
"Въпросът как ходенето на два крака е повлияло върху анатомията на черепа отново е поставен на разглеждане отчасти защото е трудно да се тестват различни хипотези, ако вниманието е фокусирано единствено върху приматите - заяви антропологът Крис Кърк от Тексаския университет в Остин. - Но когато човек се вгледа в разнообразието сред бозайниците, данните показват, че ходенето на два крака и изместването на форамен магнум напред в черепа вървят ръка за ръка."
Учените изследвали местоположението на форамен магнум у 77 вида бозайници. Било констатирано, че у кенгурата, южноафриканските дългоноги и скачащите мишки Dipodidae форамен магнум е изместен напред в черепа в сравнение с ходещите на четири крака техни "роднини".
Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Human Evolution.
криза, която тихо расте" />
