Антарктическите риби носят лед във вените си

П реди десетилетия учените открили, че

някои антарктически риби притежават протеини, които действат като антифриз,

което им позволява да издържат на суровите условия на живот в Южния океан.

Въпреки, че тези протеини са от голяма полза за рибите, обитаващи толкова ледени води, те имат и един неприятен страничен ефект – за да извлекат изгода от избягването на възможността кръвта им да замръзне,

антарктическите риби трябва да понасят наличието на парченца лед във вените си.

Парадоксалното е, че същите действащи като антифриз протеини, които допускат появата на кристалчета лед в кръвта и не им позволяват да увеличат размерите си, намаляват възможността ледчетата да се стопят.

Професорът по биология на животните от университета в Илинойс, САЩ, Артър ДеВрис е отговорен за откриването на протеините, които действат като антифриз в рибите от разред бодлоперка и работи по описването на това как тези протеини взаимодействат с ледени кристали, за да не позволят на рибите да замръзнат.

Протеинът се свързва с малки ледени кристали и потиска растежа и рекристализацията на леда. В най-новата литература по този въпрос пише, че протеините, действащи като антифриз, при някои бозайници предпазват и клетките като се свързват към клетъчните мембрани.

Съвсем наскоро професор ДеВрис заедно с екип от учени изследвали как тези взаимодействия между протеините и кристалите се променят при повишаването на температурите.

Екипът е затоплил рибата до температура, при която се очаква кристалите във вените ѝ да се стопят, но е установено, че някои от тях остават непокътнати. Освен това изследователите са събрали риби и от топли води, които неочаквано, все още са имали от тези вътрешни кристали.

Известно е, че ледените кристали се натрупват в далака на рибите от разред бодлоперка, което кара учените да предполагат, че

тези риби притежават механизъм, който по някакъв начин премахва кристалите от кръвта им.

В противен случай те биха пречили на циркулацията ѝ, биха могли да запушват малките кръвоносни съдове и по този начин да предизвикат възпалителна реакция.

Резултатите от изследването са публикувани в списание "Бюлетин на Националната академия на науките".