Аь ьори от Народния театър, певецът
Михаил Белчев и други хора на изкуството
застават зад кампанията "Да спасим
в суматохата кестените".
На хепънинга на 29 май от 14 ч. в Борисовата
градина върху всяко кестеново дърво ще
бъде окачен капан за молци.
Инициативата е организирана от сп.
"8", "Твоят градинар" и Столичната
община.
Всяка година летящата напаст унищожава
листата на 40-годишните дървета, като
намалява наполовина способността им
да пречистват въглеродния диоксид. В
столицата кестените са около 7000.
Добре е да спасим каквото можем, преди
суматохата да е прераснала в апокалипсис,
предупреждава актьорът Валентин Ганев.
"Всички софиянци
би трябвало да се включат в инициативата.
Това е нашият град и не бива
да забравяме, че дърветата са белите му
дробове, а кестените са емблемата
на София и без тях тя ще изглежда пуста,
сива и самотна", смята Ана
Пападопулу.
"Те са толкова красиви,
толкова верни, обичани от нас и затова
на всички ни е мъчно за сивотата и мъката,
в която растат и съществуват в момента.
Дано да се направи нещо, че те отново да
бъдат засмени и красиви", споделя в
интервю за сп. "8" Михаил Белчев,
който навремето изпя "Булевардът".
Неговата песен по текст на Миряна
Башева, в която "цъфтят в суматохата
кестени", се превърна в своеобразен
химн на София.
"Откакто се роди тази песен, не се
разделих с тази нея - ето и до днес, близо
40 години, тя живее. Пея я навсякъде,
телефонът ми звъни с нея, много хора я
обичат, децата им, внуците им...".
Капаните, които ще се окачат на 130
дървета в Борисовата градина,
представляват
наполовина пълни с вода двулитрови
бутилки с отвори, със закачен феромон,
чийто аромат привлича мъжките молци.
Веднъж подмамени, те не могат да излязат
обратно.
Някои столичани вече се включват сами
в инициативата, като поставят феромонни
капани на кестените пред дома си, за да
махнат най-накрая мрежите от прозорците,
с които се пазят от рояците молци.
Изработката на капана е елементарна
(подробности как се прави
четете в майския брой на сп. "8").
Хората обаче трябва да внимават като
поставят капаните, тъй като дърветата
са високи, а клоните - хлъзгави.
В
новия брой на научно-популярното списание
четем още любопитна статия за хипнозата,
която се използва активно от съвременната
медицина.
Сеанси
заменят упойката по време на операции
и помагат за отказване от тютюнопушенето,
чрез хипнотични внушения гръдната
обиколка расте и нуждата от силикон
отпада.
Какво точно и как се случва разказва
хипнотерапевтът Георги Димитров, а
рекламният директор Ива Тодорова и
редакторът Георги Караманев лично се
подлагат на хипнотичен сеанс, за да
споделят с читателите преживяното.
Българинът проф. Никола Кръстников
пък се оказва първият учен в света, който
въвежда екмнезията - повторното спомняне
чрез хипноза като метод за лечение. Още
през 1929 г. нашият психиатър е публикувал
наблюденията си в немско специализирано
списание.
Майският брой разказва
още как Наполеон е печатал фалшиви
рубли
Целта била да се дестабилизира
руската икономика в навечерието на
най-важните битки между двете тогавашни
европейски суперсили. Невероятна история
разкрива нотафилът Костадин Христов.
Вероятно планът на Наполеон щял да
сработи от раз, ако въпреки сериозната
подготовка и добрата изработка,
фалшификаторите не допуснали дребни,
но очевидни... правописни грешки.
Колко струват днес фалшивите рубли
и всичко за гигантската афера четете в
новия брой на сп. "8".
На
неговите страници ще намерите още много
любопитни истории - за хората със
суперпамет и за строителя, свързал
България с Европа, и др.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
