100 години от рождението на Учителя Петър Динеков

С�г �годишнината от рождението на големият учен академик Петър Динеков (17/30 октомври 1910 - 22 февруари 1992) се отбелязва с почит и уважение и поредица събития.

Току що излезе от печат сборникът "Спомени и размисли за Петър Динеков" - четвърти (нещо уникално), издаден в негова чест в продължение на 28 години.

Предишните са "Литературознание и фолклористика. В чест на 70-годишнината на академик Петър Динеков" (1983) и "Традиция, приемственост, новаторство. В памет на Петър Динеков" (2001), а четвъртият, който ще се появи през 2011 г., ще съдържа докладите от колегиума "Академик Петър Динеков и хуманитарната наука - идеи, традиции, концепции", който ще се състои на 11 и 12 ноември.

Документална изложба ще бъде открита на 8 ноември в изложбената зала "Архиви", съобщиха от БАН. Там ще бъдат показани най-интересните документи на и за академика, които днес се съхраняват в Централния държавен архив, ще бъдат представени и негови лични вещи.

А във фоайето на Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" в София вече може да се разгледа юбилейната изложба "Един живот, отдаден на литературата".

Петър Динеков е най-изтъкнатият български литературовед на 20-и век. Професионалният му актив е феноменален - близо 2000 публикации, внушителен брой книги, непредставима като обем съставителска и редакторска работа, респектиращи с количеството и качеството си университетски курсове, научни ръководства, участия на научни форуми, смайващи по мащабите си организационни инициативи, неограничени като формат ангажименти към огромно множество ученици.

"Той е учен и преподавател, с когото по един или друг начин е свързана професионалната биография на по-голямата част филолози българисти, завършили образованието си преди 1990 г. За нас той е Учителят", пише във в. "Култура" проф. Клео Протохристова.

Неговите заслуги за развитието на хуманитарните науки и за утвърждаването на приноса на българската писмена култура в европейското и световното пространство имат признание не само в България, но и в широки интелектуални и обществени кръгове в чужбина.

Той е единственият специалист, разработил цялостното развитие на българската словесна култура от нейното зараждане през 9-и век до края на 20-и век с еднакъв професионализъм, дълбочина и вещина.

След като завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", той специализира във Варшава, учителства две години и от 1938 г. е в университета. Професор е от 1945 г., където завежда катедра, ръководи институти в БАН, чете лекции в цяла Европа - от Москва до Оксфорд и Кембридж.

"Незабравим човек и незаменим приятел", го наричаше Йордан Радичков, а други писатели и учени подчертават благородството, библейската мъдрост, респектиращата откровеност, добротата, изключителната работоспособност на Петър Динеков, определят го за "стожер и гаранция за съществуването на националната култура"...