Н е знам как стоят нещата при вас, но щом батерията на смартфона ми отбележи 20 %, това означава, че максимум до час ще „умре”.
Не е възможно батерията да издържа само 5 часа! Така ги пресмятам общо часовете му живот след като 20 % от батерията се изпаряват толкова бързо. Предполагам, че има някакъв таен механизъм, до чиято сърцевина не мога да проникна. Спомням си стария ми телефон, който наподобяваше отлично оръжие за отстрелване на неприятни непознати (такова дърво беше). Разбира се, не си го спомням само заради този стимулиращ фактор – възможността да сваля някой на земята чрез замерване с телефон. Този Sony Ericsson така ми липсва. Беше вълшебник. Изписваше на екрана, че му остават 8 %, и продължаваше с часове да ги удържа. Смайващо, но тогава наричах това явление „магия”. Днес наричам „магия” изпаряването на батерията на Samsung-a.
Връщам се към темата – различни поводи, поради които едно толкова интелигентно и крехко същество (сякаш говоря за човек, нали?) като смартфона може да те изкара от релси.
Поставям на първо място батерията. Не е възможно да се разрежда толкова бързо, нечовешки и безмилостно бързо! Отказвам да си нося зарядното постоянно с мен. Решението ми? Щом ми падне батерията на телефона, това означава, че до края на деня няма да го ползвам. Който звънял, звънял. Утре пак съм на линия.
Второ, споменах преди малко, че предишният ми телефон беше дърво. Но пък какво дърво беше! Толкова здрав, че с удоволствие и без грам присвиване на зениците го предоставях в палавите лапи на децата.
Днешните телефони са от глезльовци нагоре. Дори когато ги почистваш, те пронизва тревожната мисъл, че ще ги унищожиш заради едната суетност. Дали ще надраскаш екрана, или пък ще оплескаш някой бутон и той повече няма да работи...
Както и да го вървят и сучат, всички разработчици от цял свят така и не ни дадоха една универсална технология за правене на ултра качествени снимки със смартфон. Разбира се, говоря за някакво устройство на нормални цени.
Едно време стационарният телефон си стоеше у дома с години и никой не се вълнуваше дали да го смени, докато не дойдоха апаратите със секретари… Но пак, въпросът за подновяване изобщо не беше на дневен ред.
Така идва следваща недостатък на смартфоните в наши дни. Постоянно излизат нови. Няма такива гадове! Тъкмо си купил новия апарат, кефиш се, примираш от удоволствие и излиза друг. Колегата ти си го купува и ти организира шоу програма колко яко е това изобретение и как животът няма смисъл без него.
И докато се чудиш защо една малка кутийка от пластмаса и метал може така да влияе на настроението ти, всичко се изяснява. То са съобщения в социалната мрежа, обновления на приложения, текстови съобщения, непланирани позвънявания от стари и нови познати – въобще една поредица от неуправляема маса дразнители.
Според мен, няма друга такава гад като смартфона, която дотолкова да влошава качеството на живот. Влизаш да провериш пощата си и заради подценяване на опасностите решаваш да хвърлиш поглед в социалните мрежи. Докато се усетиш, отлетял час-два. Междувременно колегата отсреща цъка с език и му иде да ти скъса първото едно ухо, а след това другото.
Ако търсите антифокус в живота, купете си смартфон и сложете в активен режим всички приложения, които редовно и отчаяно търсят вниманието ви.
И да приключа оплакванията с темата за цената. Спомням си, че едно време месечната сметка на стационарния телефон беше 20-30 лева. Вярно, че нямаше интернет достъп, но пък сега хората, които плащат такава сметка на месец, са малцина. Да оставим това, че са малко, сега сметката на телефона на всеки член на семейството е поне 30 лв. Т.е. преди цялото семейство плащаше общо 30 лв. Сега едно четиричленно семейство плаща поне 120 лв., нали така?
Да оставим настрана и месечните сметки. Погледнете цените на телефоните. Хубави са, красиви чисълца, които понякога се чудиш за телефон ли ги даваш, или за кола на старо?
