Ние и дигиталните разплащания

В България дигиталните разплащания едва в последно време станаха известни, и то благодарение на кампаниите на търговските банки и техните промоции. Ако това ви се струва като не чак толкова важна тема, тогава продължете да четете тази статия, за да ви изясня защо това е проблем, пише Мартин Белтов в Smartnews.bg.

На събитие, организирано от Visa България и председателите на Изпълнителния комитет на банките-членове на Visa България, бяха предоставени някои интересни статистически данни, които показват голямото поле за развитие на разплащанията от този тип. На практика

в момента най-много се рекламират безконтактните карти за разплащане.

Това е начин за плащане, който вече се е утвърдил в много други държави като предпочитан за малки суми пари. 

Лондонският транспортен оператор (аналог на нашия Център за градска мобилност) дори определи безконтактните карти като един много удобен начин за плащане на услугите за градския транспорт. Тяхната рекламна кампания за информиране на гражданите за новия метод не бе толкова за това как се извършва самото плащане, а за избягването на т.нар. „card clash“ – случаите, когато няколко безконтактни карти едновременно се подават на таксуващото устройство. Това е може би единственото неудобство, защото англичаните до този момент бяха свикнали да работят със своята карта за пътуване в градския транспорт, която използва същата технология на безконтактните разплащателни карти.

Вече всички издадени безконтактни карти на търговските банки са съвместими с градския транспорт на Лондон и хората трябва да се научат, че е необходимо да използват само една единствена карта, комбинираща ежедневни разплащания (стандартна технология чип с ПИН) и безконтактни такива за дребни суми и транспорт. Това удобство носи не само бързина на изпълнение на трансакциите, но и по-големи печалби за банките и търговците.

Един от най-дискутираните проблеми около масовото приемане на новите карти е сигурността.

Всяко едно безконтактно таксуващо устройство (у нас ПОС терминалите са най-използваните) може да приема безконтактна трансакция с минимални усилия от страна на продавача. Използваната технология позволява и на редица устройства да приемат ролята на терминал или платежно средство – могат да бъдат не само ПОС терминали и дебитни/кредитни карти, но също и носими аксесоари (часовници, гривни и др.), както и всякакви други устройства. 

Няма как винаги да има перфектна защита от кражби, особено когато носим със себе си платежно средство, което без контакт да може да плаща пари. За щастие, банките взимат този факт много сериозно, особено след случая преди няколко години, когато престъпник със смартфон се разходи по голяма търговска улица в САЩ и чрез безконтактно устройство си прибра дребни суми от случайни хора, които носят в чантите си безконтактни карти.

Оспорванията на безконтактните трансакции са значително по-улеснени от другите картови разплащания, а известията по различни канали за авторизациите (кратки съобщения, имейл, приложения и др.) така или иначе са стандартните съвети към клиентите от страна на банките. 

Как стоят нещата в България? 

Наблюденията сочат, че нашата страна бележи голям ръст в разплащанията с безконтактни карти. Те са удобни и лесни за употреба, използват се най-често на места, където се пазаруват по-евтини стоки – билети за киносалоните, супермаркети в моловете, аптеки и други подобни. Мобилните системи, за сравнение, не се използват толкова често. Нямаме една напълно развита и масово приета такава система, което е резултат от липсата на достатъчно голяма критична маса.

В България дигиталните разплащания се развиха подобно на другите съседни държави –

започнаха онлайн (популярните системи ePay и Paypal доминират), след това безконтактните карти и сега остава неразработената ниша на системите за мобилни разплащания. 

С какво ни улесняват те? Елиминира се нуждата от отделно разплащателно средство – трябва ни единствено смартфон, който съхранява платежните средства. Почти всеки нов модел смартфон и таблет вече притежава NFC и е свързан с интернет. Това, което ни дават тези приложения, са още по-лесни начини за разплащане при търговците (онлайн и офлайн), както и по-ниски разходи за банките (не е нужно да издават карти).

Една от основните причини за забавянето е липсата на изградена инфраструктура, но фактът, че в момента активно се работи в тази посока говори, че е много възможно в близките няколко години да видим съвсем различен процент при ползваните разплащателни системи.

Данните от Visa България дават информация и за дела на оперативните системи в продажби на нови мобилни устройства в нашата страна – Android с 68%, Apple с 18% и Windows с останалите 12%. Това е важно, защото за тези три основни платформи активно се разработват

мобилни системи за разплащания, а те рано или късно ще започнат да се предлагат и на нашия пазар. 

В САЩ, и не само, обявяването на Apple Pay сериозно притесни конкуренцията. Времето ще покаже дали тя ще успее реално да се наложи сред потребителите.

Положителните примери в промяна на статуквото могат да се дадат при използването на популярни приложения като Uber, сайтовете за колективно пазаруване и др. 

Вярвам, че бъдещето ще е не само на високите технологии и новите начини за разплащания, но също и в промененото съзнание на хората относно начините за удобно, бързо и лесно плащане. Живеем в дигиталната ера и

плащането в брой може да бъде заменено от по-лесни, по-бързи и по-сигурни начини, затова защо не се възползваме? 

Аз съм привърженик на безконтактните карти, вярвам че и мобилните разплащания ще бъдат приети добре от българите, когато една наистина добра и мащабно приета услуга бъде създадена в страната. Има предприети стъпки в тази посока и е само въпрос на време, за да видим на живо такава система. 

Вижте още за нови технологии в Smartnews.bg