Андрус Ансип: Единният пазар трябва да стане и цифров

Е С изгради единния пазар във физически смисъл, но сега трябва да направим това и с дигиталния пазар, заяви зам.-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип, който взе участие в технологичната конференция CEEDS by Webit 2015 в София.

Единният пазар на ЕС позволи на европейските граждани, както и на европейските стоки, услуги и капитали да се движат свободно в рамките на съюза. Сега обаче на дневен ред е дигиталната трансформация и вътрешният пазар трябва да включи и нея.

Единният дигитален пазар има три стълба – свободното движение, инфраструктурата; индустрията, подчерта Ансип.

Необходимо е да има хармонизирани правила, които да улеснят предлагането на цифрови услуги в целия ЕС. В някои държави членки сега например подобни услуги са много развити, в някои обаче – не толкова. Нужно е, например,

да се отмени практиката за геоблокирането, 

Геоблокирането (Geo-blocking, англ. ез.) е използвано от доставчиците на услуги да ограничат ползването по държави. Така обаче се оказва, че гражданин на ЕС може да си е купил легално цифрово съдържание в чужбина, но в родината си не може да го използва. Понякога това е свързано със защитата на авторските права, които може да са уредени само за една държава, но не и в другите. 

Трябва обаче да се позволи свободният трансграничен достъп до дигиталното съдържание, като книги, филми и пр., подчерта Ансип

Що се отнася до инфраструктурата, Ансип посочи, че

10% увеличение в широколентовия достъп води до увеличение от 1% в БВП, което е много значителна стойност.

Зам.-председателят на ЕК отбеляза още, че Европа е била технологичен лидер в миналото – например в мобилната телефония по време на 2G стандарта. Във време, когато актуален обаче е 4G стандартът, ситуацията е различна – в някои държави членки той вече е реалност, докато в други лицензионни режими и нежеланието на телекомите да инвестират, водят до забавяне. 

Ансип сподели и опита си като министър-председател на Естония, която е давана за пример като страна пионер в дигиталната трансформация. 

Той обясни, че Естония е въвела задължителни цифрови идентификационни карти и затова транзакциите, изискващи цифров подпис там сега са правило, а не изключение. 

Не беше задължително да имате задграничен паспорт, но цифрова идентификация – да, обясни той. 

Освен това държавните институции са били подчинени на принципа „само веднъж“ - т.е. те могат да изискват от гражданите определена информация само един път. След това, ако някоя друга държавна служба има нужда от същата информация, тя няма право да я иска отново от гражданина, а трябва да си я набавя от държавната служба, която вече я е събрала.

Естония беше и пионер в електронното гласуване, въведено през 2005 г. 

Модерните възможности трябва да са налични и в обществения живот –

съвременното поколение живее в интернет, отбелязва Ансип.