Ф ердинанд Пиех имаше мечта: да бие S-Class и 7 Series в собствената им игра. Затова построи утопичната „Кристална фабрика”, където хора в бели престилки произвеждаха Phaeton, а пешеходци по улиците на Дрезден можеха да гледат как целият производствен процес протича в условията на аптекарска чистота.
Пиех сбъдна мечтата си (с изключение на частта, в която бие по продажби законодателите), създавайки лимузина, която преобърна представите за „народната кола”. Новият ID.7, макар реално да е наследник на Passat, аз определям като електрическия Phaeton. Вярно, по-къс е доста, но междуосията им са почти идентични, а вътрешното пространство е в полза на модерния флагман на Volkswagen. И най-важното, компанията вече има реален отговор на най-добрите в класа, които дори има какво да научат в раздела „пробег с едно зареждане”.
Проблемът му е, че се появи по-късно от останалите (цели 5 години след ID.Vizzion), затова сега трябва да търпи сравнения с Ioniq 6, Model 3 (който изглежда миниатюрен спрямо ID.7) и BMW i5. За последния играч не съм се объркал, защото думата „премиум” фигурираше доста често в представянето на модела, а и по размери ID.7 и i5 са абсолютно идентични.
Аз лично не бих си позволил да сравнявам двата по премиум усещане, нямам съмнения, че предпочитанията ми отиват в посока Мюнхен, но новият електрически круизер от Волфсбург иска да се равнява с първите два споменати бенчмарка, в някои отношения е по-добър от тях, в други не толкова. Разказвам подробно.
Започвам с дизайна, където сравнения не се налагат, но аз не бих се посвенил да ги направя. Най-експресивен е този на Ioniq 6, Model 3 е бездушна кола, а ID.7 изглежда внушително. На живо е много по-впечатляващ, както често се случва. Компанията го определя като „електрическа туристическа лимузина“. И не, не е точно седан, а „fastback saloon“ – кръстоска между седан и хечбек.
Предницата е аеродинамична с тънки LED фарове, които са свързани с осветена лента. Тя се влива в дневни светлини, които играят ролята и на мигачи. Тук няма нищо атрактивно, но за сметка на това профилът е впечатляващ. Арката не е толкова драматична като тази на Ioniq 6, а се доближава повече до профила на EQS. Алуминиевата лайстна подсилва ефекта и нашепва за „премиум”.
Дизайнът на 19-цоловите аеродинамични джанти също оставя своя принос, както и стандартният черен покрив (опция е панорамата). Отзад също има LED светлинна лента, а стоповете са силно релефни. Хоризонталният рефлектор в долната част помага да се подчертае широчината на автомобила. Няма как да пропусна черния дифузьор и интегрирания спойлер. И факта, че ID.7 може да се похвали с коефициент на въздушно съпротивление от 0,23, колкото и Tesla Model 3. Тук удобно ли е да кажа, че вече успях да видя и камуфлажното комби на ID.7, което ще добави допълнителни опции и разнообразие пред клиентите?
ID.7 очаквано отстъпва от двата споменати от мен модела, когато стане дума за зареждане. Тук Hyundai няма равен със своята 800—волтова архитектура. Максималната мощност на зареждане на „седмицата”, макар и увеличена, достига 175 kW. На такава станция моделът ще си набави достатъчно ток за 200 км в рамките на 10 минути, докато от 10 до 80% батерията ще се зареди за 28 минути.
И веднага идва контрата: малцина са тези, които могат да се мерят с ID.7, стане ли дума за пробег. Не случайно Volkswagen определят модела като „електрическа туристическа лимузина”, защото той може да измине до 621 км с едно зареждане (WLTP). „Само” 545 км е възможният за Ioniq 6, Model 3 Long Range стига до 678 км.
Американският и германският модел разчитат на батерия с капацитет 77 kWh (нетен), но на същата батерия ще разчита и ID.7 Pro S, който ще предложи 700 км пробег и максимална скорост на зареждане 200 kW, така че трябва да е ясно, че Tesla не е панацеята. За мен тя е просто катализатор.
Целия материал може да прочетете на CarMarket.bg
