С лед като представихме Berlingo във всичките му версии, сега фокусът ни е към Jumpy и Jumper. И това не е случайно, на трите модела се падат общо 30% от продажбите на Citroen. Нещо повече, дългогодишният опит на марката при лекотоварните автомобили (почти 1 век) днес се изразява в това, че французите предлагат лекотоварна гама с обем от 0,5 до 17 куб. м. Имаме различни дизелови версии, а всеки модел има и изцяло електрически вариант.
Дизайнът е на заден план, когато бизнесът избира своя 4-колесен партньор. Въпреки това само набързо ще маркирам новостите при двата модела. При Jumpy имаме нови фарове, маска и решетка, нов цвят от общо четири, както и нова DSV камера.
Почти същи са новостите и при Jumper, който чества своя 30-годишен юбилей на пазара. Тук имаме нови full LED фарове, нова предна решетка в цвета на купето, нова предна броня, нови джанти, нови цветове, нов дизайн на огледалата.
Важното за тези два „работни коня“ са ефективността и гъвкавостта. Jumpy се представя повече от добре в тази посока. Моделът се предлага с две дължини: Standard (4983 мм) и Long (5333 мм). Освен двете дължини, Jumpy идва във версии неостъклен фургон, дълбока кабина, платформа и комби. Това, което липсва, е версия с висок покрив, каквато има Ford Transit Custom.
При Jumper разнообразието е още по-голямо. Моделът се предлага с три дължини и три височини на кабината: дължина: 5413 мм; 5998 мм; 6363 мм; височина: 2254 мм, 2524 мм, 2764 мм, но няма версия за дълго междуосие. Има гама Light Duty и Heavy Duty гама, като тук нюансите са в областта на задвижването.
Три са дизеловите опции за задвижване при Jumpy. В основата е 1,5-литровият дизел със 120 к.с. и ръчка. След това има две версии на 2,0-литровия дизел със 145 и 180 к.с. Първият вариант се предлага с ръчка или автомат, докато вторият само с автоматична китя.
Citroen Berlingo предлага абсолютно всичко (видео ревю)
Citroen C3 Aircross: Роди се звезда (тест драйв)
Citroen залага С4 експлозив от стил и комфортна возия (тест драйв)
Но, както казах и са в самото начало, всеки от товарните модели на Citroen има и изцяло електрически вариант. Това може да е изненадващо за едни, но и логично за други.
Изненадващо, защото голям товар и дълги разстояния са несъвместими с пробега на ток. Но логично, ако компанията търси автомобили само за превоз в градски условия. В този случай Jumpy/Jumper ще избият ценовата разлика бързо, тъй като разходът за ток и сервизиране ще е много по-малък. А тази ценова разлика между най-евтиния дизелов Jumpy и най-евтиния електрически вариант на модела е почти 20 000 лв.
Оставям ви да подсвирквате, но истината е, че бизнесът може много лесно да прави сметките си и съществуването на тези два модела не е екстраваганто решение или приумица, а е продиктувано от реални нужди. Eто и реалните параметри на е-Jumpy. Две опции на батерия: 50 и 75 kWh. В първия случай пробегът е до 230 км по WLTP, във втория – до 360 км.
Jumper на ток също е в менюто. Досега моделът се предлагаше с версии на батериите от 37 и 75 kWh, но вече батерията е 110-киловатчасова. Електромоторът предлага мощност от 270 к.с. и 410 Нм. Версията N1 предлага до 370 км пробег, докато версията N2 – до 420 км.
Естествено, имаме и дизели. За Light Duty гамата те са със 120, 140 и 180 к.с. Най-малкият е само с ръчка, другите с избор на ръчка и автоматик.
Heavy Duty гама се предлага без малкия дизел, т.е. със 140 и 180 к.с., отново ръчка или автоматик Голямата новост е изцяло новият 2,2-литров дизел с 8-степенен автоматик, който е насочен за Heavy Duty гамата
Каквото и да съм казал досега, най-важното за един лекотоварен автомобил е в товарното отделение. Jumpy предлага товарен обем до 6,6 куб. м и товароносимост до 1,3 тона. Капацитетът на теглене е до 1000 кг, което го прави първенец в сегмента.
При Jumper, в зависимост от конфигурацията, моделът предлага товарен обем от 10 до 17 куб. м, което го прави подходящ за различни приложения. Разбира се, двата модела търпят и редица модификации, които в много случаи са специфични за клиента. Но, интересно при Jumper, е отварящата се на 360-градуса врата, което прави влизането на модела в тесни пространства за товарене много лесно. Моделът може да се се облицова и с дървени платна, за да не се драскат металните панели и пода.
Мобилният офис на професионалистите е особено важен, тъй като те прекарват деня си зад волана. При Jumpy имаме ново табло, нов волан, нов инфотейнмънт. Стандартно моделът предлага 5-инчово приборно табло, но в горните нива на оборудване то е 10-инчово HD.
Сред новостите за модела има по-голямо централно разположено място за съхранение върху арматурното табло. Имаме също по-голяма централна жабка на арматурното табло с индуктивна зарядна станция. В двата края на арматурното табло имаме по-големи поставки за чаша/смартфон. Сред опциите се открояват нова 180-градусова HD камера, свързана навигация и USB-С порта.
При електрическата версия имаме още Адаптивен круиз контрол, както и лостчета на волана за регулиране силата на рекуперация на три нива – light, medium, string.
При Jumper реално всичко е ново: волан, приборно табло, панелите на вратите. Седалките са нови, изключително важно за професионалните шофьори. Ново е радиото, безжичното зарядно за телефон, имаме нови вентилационни отвори, нова ръкохватка за ръчна скоростна кутия. При автоматиците нова е самата трансмисия.
При електрическия вариант имаме специфичен въртящ се селектор за избор на режим на шофиране и специфични лостчета на волана за трите нива на рекуперация. Специално е и 7-инчовото цифрово приборно табло. Със същия диагонал е и централният дисплей, стандартно за BEV изпълнението, при другите версии стандартният екран е 5-инчов. Свързването на Apple CarPlay и Android Auto е безжично.
Това беше е един от най-забавните ми тестове, защото през тези 26 години, през които правя това, съм карал само 2-3 пъти толкова голям лекотоварен автомобил. Става въпрос за електрическия Jumper. Много съм далеч от способностите на профитата зад волана на такъв тип автомобили, които не веднъж са ме изпреварвали на магистрала.
С този конкретно няма как да стане, защото е „спънат“ до 130 км/ч, но и по-рано го казах, електрическите версии са предназначени предимно за доставки в града или околията на града, защото междуградско това задвижване няма как да изпълни ролята си.
Да, батерията е много по-голяма от преди (110 kWh), пробегът също – до 420 км по WLTP цикъла, но как се замерва той? Със сигурност не с няколко тона отзад. Казвайки това ще уточня, че умишлено не се навирам в града поради простата причина, че хич нямам вяра на себе си, че ще успея да маневрирам с него, затова само извън града.
А това ще наложи зареждането му, след като го върна, затова да отметна и тази „дребна“ подробност. На DC зарядна станция с мощност 150 kW автомобилът ще се зареди от 10 до 80% за 55 минути, да го кажем час, но това е заради масивната батерия с капацитет 110 kW.
От 7,5-киловатова стенно зарядно ще му трябват половин денонощие, но кой зарежда професионален лекотоварен автомобил от стенна станция?!. Иначе бордното зарядно е 11-киловатово.
Динамиката на модела е изненадваща. Да, никой не казва ускорение до 100 км/ч, защото за такъв тип автомобили не е нужно, но междинното ускорение е впечатляващо с тези 270 к.с. и 410 Нм.
Цените? Винаги коментирам темата, но сега ще си го спестя, причината е една: многото версии и модификации идват с много цени след себе си, затова и ми е доста трудно да се ориентирам в този пейзаж. Нека всеки прецени за себе си как се позиционират двата модела срещу конкурентите.
Още ревюта на най-новите модели на българския автомобилен пазар може да намерите на CarMarket.bg
