К огато говорим за среден разход от 6 литра дизелово гориво и 7.2 литра - бензиново на 100 км за подобен клас автомобил, е редно да си зададем и въпроса "какво липсва?" или "къде е уловката?".
Всъщност новият член на семейство "Форд" има завидни качества, а икономичността идва от технологиите Duratorq за дизеловите и EcoBoost за бензиновите агрегати.
Машината се предлага с две модификации 2-литрови дизелови двигатели, които генерират максимална мощност от 140 и 163 к.с. Бензиновата гама пък е попълнена с два вида 1,6-литрови EcoBoost изпълнения, съответно със 150 и 182 к.с.
Налице са и три вида трансмисии. 6-степенната ръчноуправляема предавателна кутия може да се комбинира със Старт-Стоп система, а автоматичните са Durashift и Powershift - 6-степенна, с два съединителя.
Може би най-голямата гордост за модела е интелигентната AWD система за задвижване на четирите колела. Тъкмо върху нея беше съсредоточен и моят тестдрайв с Куга.
"Изцяло паркетен" или по-скоро практичен е автомобилът, оставаше да разбера, когато се качих за първи път на него. Едно от първите неща, които направих, бе да разгледам менютата на екрана, намиращ се върху таблото с уредите. Открих интересна динамична графика, която показва въртящия момент, който се предава към всяко едно от колелата - нещо, което навява мисълта за проходимост. Това ме изпрати почти веднага в планината, където снегът кротко бе застлал малките неупотребявани пътища.
Куга се понесе със завидна увереност по натрупалия сняг, като смело взимаше завоите, с минимални корекции от моя страна. Останах приятно впечатлен от спокойствието, което създава автомобилът в подобна несигурна обстановка.
Остана да проверя как ще се справи и с едно леко офроуд предизвикателство. Напуснах очертанията на пътя (доколкото ги имаше) и попаднах на едно по-ниско ниво с рехава земя и дебела снежна завивка. Ситуацията изведнъж стана напрегната, след като аз и автомобилът бяхме тук долу, а пътят към дома беше там горе. Всички електронни помощници бяха в бойна готовност и единственото, което се искаше от мен, бе да натискам газта и да държа волана натам, накъдето исках да отида. Без рев на отчаяние от страна на мотора, който сам си дозираше мощността, лека и полека стигнах до крайната цел - пътя, благодарение на четирите си колела, които не си пречеха взаимно. Не очаквах, мислех, че ми предстои една много интересна събота с лопата в ръка, въже и трактор.
След като се отървах, прецених, че почистеният асфалт е моята нова дестинация. Там успях да изпробвам системата за стабилност в завоите. Наляво, надясно, но увеличавайки с по една идея скоростта, исках да разбера какво ще се случи отвъд моите собствени граници по иначе безопасното трасе. Така стигнах до момента, в който всичко в мен казваше "ще се завъртя". Тогава усетих "ръката на асистента", която държеше предницата на колата в осторожното й направление. Системата приложи спирачен момент на предното, външно за завоя, колело, с което задържа возилото в предварително зададената от мен траектория. Разбира се, системата винаги е от полза, но никога не бива да се експлоатира нарочно, тъй като ситуациите са безброй, а условията никога не са ясни. Затова и аз прекратих "играта си с огъня" и се отправих към града.
Приближавайки към дома си, започнах търсенето на място за паркиране. Видях едно от дясната страна на платното за движение, а това беше перфектната възможност да изпробвам и асистента за паркиране. Върнах се назад, покрай колоната от спрели автомобили, и активирах APA (Active Park Assist). Потеглих отново напред, а системата търсеше подходящото място за автомобила. След като го подминах малко, на екрана в средата на арматурното табло, се появи съобщение, че асистенцията може да започне и да бъда така добър да не докосвам волана. АРА ми каза да включа директната предавка и да потегля бавно напред. Направих го, докато не ми каза да спра и да избера задната. Речено-сторено и в този момент колата сякаш оживя.
Воланът започна да се върти сам, изпълнявайки умела маневра, след която трябваше само и единствено да се преместя малко напред, за да се приближа повече към паркиралия пред мен. Усещането е приятно, когато техниката се грижи по такъв начин за работата на водача. Освен гореизброените, на разположение са още и системите за информация от мъртва зона, активно спиране в града, система за предотвратяване на напускане на лентата, за следене на състоянието на водача, автоматични дълги светлини и разпознаване на пътните знаци.
Когато тези технологии са налице, тогава и SUV вече може да придобие значението, което влагат в тази абревиатура "Форд", а именно Smart Utility Vehicle.
криза, която тихо расте" />
