Е дин от най-красивите автомобили в света и може би най-известният сред всички модели на Mercedes-Benz влезе в историята под името Gullwing. Вероятно ще се изненадате да разберете, че в началото никой не е искал да направи 300 SL. Връщаме се в началото на тази впечатляваща история.
Към славните дни на моторния спорт
Всичко започва да се обръща в началото на 50-те години. След като се възстановява леко от последствията от Втората световна война, Mercedes-Benz решава, че е време да се потопи отново в света на моторните спортове. В навечерието на войната на съперничеството между „сребърните стрели“ и Audi (по онова време Auto Union) се гледа като на най-впечатляващото и вълнуващо събитие в европейските състезания.
Сега обаче мащабите са несъвместими с предвоенните. Състезателната кола трябва да бъде направена с много ограничени ресурси, използвайки възможно най-много серийни компоненти.
За донор е избран големият, солиден и консервативен седан от серия 300 (W186). Нямайки нищо общо с концепцията за спорт, автомобилът въплъщава европейските идеи за здравина, комфорт и надеждност от началото на 50-те години. Мощна рама, дебели панели на каросерията, нискофорсиран, но неразрушим двигател и, като черешката на тортата, собствено тегло от около 1800 кг.
Изглежда невъзможно да се създаде нещо бързо, леко и спортно на базата на този благороден тежък камион. Въпреки това, бъдещият Mercedes-Benz 300 SL (между другото, тук трябва да декодираме индекса на модела: S от Sport, L от Leicht, „лек“) заимства двигателя, окачването и трансмисия от серийния донор, а също така спирачната система и скоростната кутия.
Състезателна клетка
Редовият шестцилиндров 3-литров двигател на 300 развива само 115 к.с. Като част от проста модернизация, двигателят е оборудван с три карбуратора, допълнителен разпределителен вал и преработен всмукателен колектор. Резултатът е увеличение на мощността до 175 к.с., но нищо особено. А бъдещият състезателен Mercedes-Benz трябва да се бори с такива автомобили като 12-цилиндровото Ferrari 250 S (230 к.с.) и 3,4-литровия Jaguar C-Тype (от 205 к.с.)...
Колата изисква интензивно намаляване на теглото. Тогава брилянтният дизайнер Рудолф Уленхаут, авторът на известния предвоенен състезателен Mercedes W125 и W154, се спира на пространствена рама. Основата на 300SL е сложна рама, изработена от много заварени тръби. Към тази лека (самата рама тежеше само около 80 кг, а собственото тегло на автомобила в крайна сметка е 1060 кг) и изненадващо твърда конструкция са прикрепени алуминиеви панели на каросерията, на които е дадена най-рационализираната форма с помощта на аеродинамичен тунел. Коефициентът на съпротивление е само 0,25. Дори по днешните стандарти, това е прекрасен резултат!
Цялата конструкция има един сериозен недостатък - високи прагове. Сложният дизайн на заварените тръби просто не позволява монтирането на конвенционални шарнирни врати. Тогава Уленхаут и неговият инженерен екип се потапят в състезателния правилник. Установяват, че нито един официален документ не забранява монтирането на врати, които се отварят нагоре. Така Mercedes-Benz 300 SL получава отварящи се нагоре врати, от които идва и прякорът „Gullwing“.
Повторният дебют
Трудно е да се повярва, но на екипа на Уленхаут му трябват само девет месеца, за да завърши всичко – от получаването на задачата до подготовката на колата за старт. През март 1952 г. състезателният 300 SL (W 194) е представен на пресата. И още през май триото "чайки" от заводския отбор на Mercedes-Benz се подготвя за старт в Mille Miglia.
Може да изглежда странно днес, но Алфред Нойбауер, спортният директор на отбора, е много скептичен относно шансовете на своите пилоти. Отличен по отношение на аеродинамиката и много лек, 300 SL със 175 к.с. все още е твърде слаб като мощност на фона на заводското Ferrari. Но съмненията относно конкурентоспособността на новите сребърни стрели са напразни.
Да, Mercedes-Benz така и не печели състезанието, но на правите участъци SL уверено дърпа на по-мощните, но по-тежки Ferrari. Освен това екипът на Карл Клинг е начело дълго време и само 6-минутен питстоп малко преди финала (механиците не успяват да сменят колелото) го лишава от заслужената победа.
Победата отива при Джовани Брако с 12-цилиндрово Ferrari 250S, но дебютното представяне на Mercedes ужасява съперниците. Месец и половина по-късно в Льо Ман, най-лошите страхове в Маранело и Ковънтри се потвърждават. С отлично представяне по отношение на състезателната тактика, пилотите на бързия и надежден Mercedes-Benz заемат първите две места в генералното класиране. И това от първия опит!
След това следва феноменално успешно състезание на „Нюрбургринг” - квартетът на Mercedes окупира първите четири позиции, а в края на сезона 300SL показва, че скоростта и надеждността му струват много и в известното Carrera Panamericana, спечелено от екипажа Карл Клинг/Ханс Кленк. Като се прибави и триумфът в Гран При на Швейцария, 300 SL постига четири победи в пет състезания през първия си сезон!
На този фон решението на ръководството на Mercedes-Benz да се откаже от програмата през 1953 г. изглежда изненадващо. Но състезателният отдел решава да съсредоточи всичките си усилия върху създаването на нова кола за F1 и силно чувствителният 300 SL му се отрежда участта да чака пенсия в автомобилните музеи.
Човек с планове
В Щутгарт никой дори не се помисли за създаване на шосейна версия на 300 SL. И това вероятно нямаше да се случи, ако не беше предвидливостта и упоритостта на американския бизнесмен Максимилиан Хофман. Всъщност Макс, както просто го наричат познатите, е роден в Австрия. В младостта си той обича автомобилните състезания, известен е като добър пилот, но най-важното е, че по време на кариерата си печели добри връзки в автомобилния свят. След анексирането на Австрия от нацистка Германия Хофман се мести първо във Франция, а оттам в Съединените щати, където след войната се озовава в бизнеса с продажба на автомобили.
Преценката на Максимилиан е правилна. Американският пазар винаги е оставал доста затворен за европейските марки. Ето защо, за богатите клиенти, които искат да се открояват от тълпата и да карат не Cadillac и Lincoln, а модели от известни италиански, френски и немски марки, услугите на Хофман са наложителни. Подновявайки стари контакти, Макс става първият дилър в Щатите за Alfa Romeo, BMW, Porsche, Lancia, Jaguar и Mercedes-Benz. Нещо повече, мнението на Хофман се чуваше по върховете, а усетът му за бизнес е смятан за легендарен.
Прочетете още любопитни подробности от историята на един от най-впечатляващите автомобили на CarMarket.bg
Добави ни в предпочитани източници в Google
