Honda HR-V скача в дълбокото сред компактните кросоувъри (тест

В ъзможно ли е един модел, без да се стреми към световни рекорди, да предложи всичко, което изисквате от един автомобил? Второто поколение Honda HR-V не е революционно, но пък е усъвършенствано във всяко едно отношение. Като дизайн, качество, технология и сигурност. Е, то нищо друго не остана. Да, HR-V наистина е подложил на ревизия всички недостатъци и преимущества на предшественика си, ревизирал е най-доброто, което се търси в класа и се предлага от конкурентите. Защото само така днес може да оцелееш в сегмента на компактните кросоувъри, който е най-пренаселеният на европейския пазар.

ВИЖТЕ ЦЯЛАТА СНИМКОВА ГАЛЕРИЯ НА HONDA HR-V

А Honda направи първия HR-V още през 1999 г. Той беше малък, с 3 врати, откроим и с дължината на кросоувър, термин, който все още не бе измислен. Девет години след като първият модел отиде в забвение, Honda пусна наследника му. Той е с 5 врати, не се е осмелил да вземе определението, с което Honda лансира оригинала HR-V (“The Joy Machine”), но стъпва на пазар, участниците в който са толкова много, че превърнаха термина кросоувър в клише.

Той е много по-конвенционален, но едновременно с това стилен и доста спортен отпред, предлага дизелов и бензинов двигател с механична и CVT трансмисии, четири нива на оборудване, огромен за сегмента багажник и отличен интериор.

А интериорът е този, който истински го отличава от конкурентите му. Моделът стъпва върху платформата на Jazz, но е много по-голям, отколкото предполага този факт. При дължина от почти 4,3 метра, HR-V отваря една мини ниша в класа. Моделът е по-малък на външни габарити от Nissan Qashqai, но е доста по-голям от конкурентния Juke. Един от малкото, който е идентичен по размери с него, е Mazda CX-3, отново модел от Страната на изгряващото слънце, което предполага и близки цени. Но фактът, че HR-V се произвежда в Мексико, а е предназначен за Европа, го поставя в неравностойно ценово положение, като е по-скъп с около 4000 лв. спрямо аналогичния като двигател, задвижване и оборудване CX-3.

Това е най-големият проблем на модела. Има хора, които изтъкват, че проблем е и липсата на 4х4 задвижване. Да, няма такова, но в този сегмент 4х4 е само от лакомия. HR-V има просвет от 170 мм, на той ще се използват единствено за качване на бордюри, защото едва ли има човек, който ще изкара своя градски кросоувър на място, до което не може да се стигне и с обикновен хечбек. Да, четирите задвижващи колела дават повече сигурност на сняг и мокро време, но пък отнемат от вътрешното пространство, слагат допълнителни килограми, а с това и увеличават разхода на гориво.

Очевидно специалистите от Honda са разчели тези факти и са предпочели да предложат своя модел само с предно предаване, който е и предпочитаният избор при тези автомобили в Европа. Така са задържали теглото му до 1400 кг в най-оборудваната версия, но по-важното – оставили са един от най-големите интериори в класа. По дължина той си съперничи с Qashqai, който е сегмент над него. Обемът на багажника от 453 литра е много над средния за класа. Широкият отвор на багажника и ниският товарен ръб допълнително улесняват и правят използването му още по-достъпно.От Jazz е взаимствана и системата Magic Seating, което означава, че задните седалки са делими в съотношение 60:40. С едно просто движение седалката може да бъде сгъната към облегалката за глава (като креслата в кино), предоставяйки място за високи предмети зад предните седалки (като колело например). Скосената линия на покрива предполага проблем за високи хора, но само ако са над 1,80 м. Тествано. Средната седалка не е пълноразмерна, но там се возила две големи деца и един възрастен в продължение на 300-ина километра, като не чух оплакване.

Най-приятно е зад волана на HR-V, където се чувствам като в спортен автомобил. На седалките им липсва по-голяма странична опора, но и не съм се надъхал за спортни изпълнения. Таблото е много опростено и интуитивно, още по-интуитивно е оформлението на централната конзола. Тя е визуално разделена хоризонтално на две, като отгоре е сензорният екран (реагира малко по-бавно при докосване), докато под него е блокът за управление на климатика, който също е сензорен и се управлява с допир. Хоризонталното разделения на таблото продължава с дългия вентилационен отвор пред пътника. Но най-впечатляващ е скоростният лост.

Дори бих си позволил да кажа, че е по-хубав, ергономичен и по-прецизно разположен от този в Type R. Тестовият ми автомобил е оборудван с новия 1,6-литров дизелов двигател, работещ с 6-степенна механична трансмисия. Бензиновият 1,5-литров мотор може да се свърже и със CVT трансмисия, но за мое щастие мога да опериран с изключително прецизната механична скоростна кутия.

Лостът заспива в ръката ми, ходът му е къс, типично за спортен автомобил, но HR-V не си пада, а и не е предназначен за спортни изпълнения. Двигателят е с мощност 120 к.с., но впечатляващите 300 Нм въртящ момент. Той идва при 2000 об./мин, което означава лека турбо дупка. Агрегатът е и малко по-шумен при ускорение, но изключително тих и рафиниран при поддържане на постоянна скорост на движение.

Оставам особено впечатлен от разхода на гориво. След 300 км (общо 570) пробег, при които с мен возя две големи деца и още двама възрастни, а багажникът е пълен до горе, на борд таблото се изписва 5,7 л/100 км, след като натискам яко педала на газта.

Honda HR-V е модел, който няма претенциите да гони обема на Nissan Juke. Но автомобилът е изключително впечатляващ като дизайн и стойка, на мен 4х4 не ми липсва в този автомобил. Комбинацията между дизела и ръчната трансмисия е отлична, а обемът на интериора и багажника е сред най-добрите в сегмента. Най-големият проблем на модела са всичките данъчни утежнения, произтичащи от факта, че той се произвежда извън ЕС.