Г ледана от Космоса, Земята изглежда като изолиран и спокоен свят. В действителност обаче нашата планета е увита в радиационните пояси на Ван Алън - две форми на поничка, пълни с високоенергийни протони и електрони, уловени от магнитното поле на Земята.
Повече от десетилетие учените вярваха, че вътрешният радиационен пояс образува непреодолима бариера срещу така наречените „електрони-убийци“ - ултрарелативистки частици, които се движат почти със скоростта на светлината и носят достатъчно енергия, за да унищожат електрониката на спътниците и да застрашат живота на астронавтите.
Ново изследване на японски учени от Университета в Нагоя, публикувано в списание Geophysical Research Letters, обаче доказа, че този защитен щит може да бъде пробит при екстремни условия.
Слънчевата супербуря, която промени всичко
През май 2024 г. Слънцето изригна с поредица от мощни плазмени изхвърляния, които предизвикаха геомагнитна буря от най-високата категория G5 - най-мощната регистрирана от десетилетия насам.
A May 2024 solar superstorm did something to Earth's radiation belts that scientists thought couldn't happen. Learn more: https://t.co/5ZFCjGFsi3 https://t.co/vVgrPSogIP
— ScienceAlert (@ScienceAlert) October 31, 2026
Тази буря драстично унищожи студената плазма около Земята, която обикновено разпръсква опасните електрони. Изпразването на тази зона позволи на специфичен вид електромагнитни вълни (наречени „хор вълни“, заради звука им, наподобяващ птича песен при преобразуване в аудио) да ускорят електроните до мегаелектронволтни енергии точно там, където учените смятаха за абсолютно невъзможно.
Японският спътник Arase регистрира невиждан скок: концентрацията на „електрони-убийци“ зад предполагаемата бариера е скочила над 5000 пъти.
Какво означава това за бъдещето?
Данните показват, че възстановяването на защитната зона е отнело месеци - едва през октомври 2024 г. нивата са започнали да се нормализират.
„Това откритие подчертава спешната нужда от по-добро разбиране и прогнозиране на поведението на високоенергийните електрони при екстремни космически условия. Тази информация е от решаващо значение за оценката на радиационните рискове за космическите апарати и безопасността на бъдещите космически мисии“, заявява ръководителят на изследването проф. Йошизуми Мийоши.
