Д имитър Ангелов Иванов (1845 - 1902) е роден в гр. Свищов в семейството на заможния търговец Ангел Иванов и Тодора Иванова. Останал рано без баща, Димитър е отгледан от чичо си.
Завършва Свищовското училище и се посвещава на търговска дейност. Без да получи така желаното висше образование, той продължава да се самообразова. Усвоява добре френски, румънски и гръцки език. През 1862 г. постъпва в банкерската кантора на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Галац, а през 1882 г. заминава за Букурещ.
През годините спечелва уважението на търговския свят. Развива широка обществена и благотворителна дейност. Подпомага Любен Каравелов и други българи за издаването на книги и вестници. През 1876 г. става секретар на Букурещкото женско благотворително дружество. През 1898 г. се разболява и заминава на лечение в Давос Плац (Швейцария), където през 1902 г. умира.
Тъй като няма преки наследници, със завещание от 27 май 1902 г. (направено в Букурещ) Димитър Иванов оставя на българската държава 100 хил. лв. за образуване на дарителски фонд, който да носи името на неговите родители – „Ангел и Тодора Иванови, за поддържане на бедни ученици от гр. Свищов”. Съгласно волята на дарителя се отпускат стипендии за следване в България и в чужбина в средни, специални и висши училища. Стипендиите се раздават според правилника за конкурса. За изпълнител на завещанието определя брат си Иваница А. Иванов – общественик и банкер в Русе.
Фондът се учредява с княжески указ от 8 септември 1902 г. (публикуван на 19 септември същата година). Управлява се от Министерство на народното просвещение и влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители”. Министерството има право да определя броя и размера на стипендиите според приходите на капитала, а Свищовската община – каква специалност да получат стипендиантите в чужбина. За стипендии в българските училища могат да кандидатстват само ученици от Свищов. Дарените средства се влагат в Българската народна банка и са закупени ценни книжа (облигации от Български държавен заем - 1892, 1902, 1907 и 1923 г.).
Стипендиите започват да се отпускат през 1906 г. Към края на Първата световна война, поради инфлацията и с цел увеличаването на основния капитал чрез капитализиране, се спира даването на стипендии. През следващите години капиталът нараства, както следва: 1927 г. - 227 876 лв., 1939 г. – 885 хил. лв., 1942 г. – 1 011 200 лв.
Годишните приходи на фонда нарастват от 6140 лв. през 1909 г., на 14 166 лв. през 1912 г., на 33 784 лв. през 1923 г., на 54 хил. лв. през 1939 г., на 70 хил. лв. през 1942 г. Това позволява да се изпълнява заветът на дарителят. Ежегодно се отпускат по 1-2 стипендии за висше образование в размер 1800 - 2400 лв. и по 2-3 стипендии на ученици от свищовските училища (по 480 лв.).
Между стипендиантите са: Иван В. Попов и Тома С. Томов – романска филология в Париж, Никола Н. Попов – висша търговия в Лайпциг. Стипендианти в свищовските училища са: Емилия К. Винарова, Лидия Г. Вълнарова, Йорданка Рибарова, Мира Б. Тинкова, Асен Мурдаров, Тодор Ю. Пелтеков, Асен Генов, Георги Димитров и др. През 1946 г. са изплатени и последните стипендии.
През 1947 г. фондът закупува 420 облигации (по 1000 лв.) от Заема на свободата. Закрит е през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
Благотворителната дейност на фонд "Ангел и Тодора Иванови" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
криза, която тихо расте" />
