А ко вземете огледало и погледнете вътрешните ъгли на очите си, ще забележите розова тъкан.
Това, което виждате на ръба, е слъзният карункул — важна част от анатомията на окото, която защитава жлезите, отговорни за поддържането на влагата и здравината на очите. Точно до него ще откриете тънка лента, наречена plica semilunaris, която всъщност е остатък от „третия клепач“. Тази структура, която сега не изпълнява никаква функция, е еволюционен рудимент — нещо, което съществува в организма, но вече не изпълнява първоначалната си роля.
Нещо подобно открихме и в най-редкия кит в света, чиито рудиментарни зъби привлякоха глобално внимание. Още отдавна знаем, че остатъците от тазовите им кости също са много по-значими, отколкото първоначално сме смятали. Рудиментарни структури могат да бъдат открити в цялото животинско царство — и ние не сме изключение.
Мигащата мембрана или третият клепач може да се открие при много животински групи, които все още съществуват днес. Например, домашните котки. Ако имате удоволствието да имате котка вкъщи, тогава вероятно вече сте забелязали странната тъкан, която се движи хоризонтално през очите им.
При птиците третият клепач е изключително изразен и действа като чистачка на предното стъкло, като премахва всяка мръсотия, попаднала в очите им. Освен това, той им помага да поддържат очите си влажни, което е изключително важно, докато се реят в небето.
Животни с напълно развити мигащи мембрани включват риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Но при приматите, включително хората, този феномен е доста рядък. Може би ще си помислите, че такава „вградена чистачка“ на очите би била полезна и за хората — кой не е страдал от упорити мигли или прах в очите? Но в даден момент от нашата еволюция мигащата мембрана е загубила своето значение и е престанала да бъде функционална.
В днешно време plica semilunaris (или полулунната гънка) и свързаните с нея мускули са безполезни, но, тъй като не са ни причинили проблеми, те не са изчезнали напълно.
И все пак, тези еволюционни остатъци не се проявяват като сериозен проблем за човека, което позволява тяхното оцеляване до ден днешен.
Има редки съобщения за хора, при които все пак се наблюдават мигащи мембрани. Например, през 2017 г. беше съобщено, че на 9-годишно момиче е била премахната мигащата мембрана чрез операция.
Тези примери ни напомнят, че нашите тела са не само резултат от еволюционния процес, но и че можем да бъдем уникални по начин, който понякога дори не осъзнаваме.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
