Гърците недоволстват от сделката с ЕС

Мнозинството гърци имат негативно отношение към споразумението на ЕС, което намали гръцкия дълг, защото смятат, че то вреди на националния им суверенитет.

Това показват данните от оповестено днес проучване, цитирано от агенция Ройтерс.

Анкетата е публикувана във в. "Вима" и е проведена веднага след срещата на върха на ЕС в четвъртък, на която бе договорена нова спасителна програма за затъналата в дългове Гърция на стойност 130 милиарда евро.

Резултатите показват, че близо 60% от гърците преценяват споразумението като негативно или вероятно негативно.

Споразумението предвижда банки, пенсионни фондове и застрахователи, които притежават над 200 милиарда евро от гръцкия дълг, да приемат 50-процентно обезценяване, за да направят огромният гръцки дълг по-поносим.

Гръцкият дълг възлиза на над 350 милиарда евро и се очаква да надхвърли 160% от БВП тази година.

Около половината от анкетираните казват, че споразумението от Брюксел е удар за гръцкия суверенитет, тъй като предоставя по-голям контрол върху икономическите дела на Гърция на Европейския съюз и Международния валутен фонд.

Само 36% от 1009 анкетирани по телефона оценяват споразумението като положително или вероятно положително за Гърция.

Гневът от последната серия мерки за икономии, изисквани от международните кредитори на Гърция, след като правителството не успя да изпълни бюджетните цели, прерасна в протести в много гръцки градове на националния празник вчера.

Големият военен парад, който традиционно се провежда в Солун, бе отменен, след като протестиращи скандираха "предатели" срещу президента Каролос Папуляс и другите официални лица.

Близо три четвърти от анкетираните казват, че искат Гърция да остане в еврозоната, докато по-малко от една пета искат страната да се върне към драхмата.

Мнозинството гърци (55,5 процента) искат обаче политическите партии да бъдат по-единни.

Социалистическото правителство на премиера Георгиос Папандреу е изправено пред силна съпротива от двете страни на политическия спектър, както и в редиците на собствената си партия във връзка с мерките за съкращаване на работни места в държавния сектор и за намаляване на заплати и пенсии.

Броят на депутатите социалисти падна на 153-ма в 300-местния парламент, след като Папандреу изгони един депутат, който гласува срещу реформите в трудовото законодателство миналата седмица, пораждайки спекулации за трудно приемане идните седмици на бюджета за 2012 г. и на решенията от срещата на върха на ЕС, което може да доведе и до избори.

Широко мнозинство от анкетираните - 75,6%, искат решенията от срещата на върха на ЕС да бъдат одобрени от 180 депутати, което предполага подкрепа и от опозицията.

Същевременно само 37,3 процента от анкетираните искат сега да има избори.

Правителството, което каза, че споразумението от Брюксел няма да доведе до нови мерки за икономии, отхвърли изискването за по-широко мнозинство при гласуването на решенията от Брюксел.

Повечето гърци не искат Папандреу да бъде начело на евентуално правителство на националното единство, а бившият вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападимос е най-предпочитаният кандидат, следван от лидера на консервативната опозиция Андонис Самарас.

Партията на Самарас Нова демокрация е най-популярната политическа формация с 22% подкрепа, следвана от ПАСОК на Папандреу с 15%.

Повече от 25% от гърците не са решили за коя партия ще гласуват, ако предстояха избори.