„Вечер като си легнехме, майка лягаше до нас, гасеше свещта и оставаше да свети само кандилото. Тогава започваше да ни разказва стари легенди и тъжни приказки за хора, които водели тежък живот. Пътували със стадата си от Беломорието до Родопа планина и обратно. На път се женили, на път погребвали своите мъртви, на път раждали децата си. Всичко описвали в песните – и хубавото, и лошото, и красотата на девойките, и цвета на шевиците по дрехите“.
Дълбоки корени
Една от версиите за историята и произхода на днешните армъни, е, че са наследници на древните арамеи и оттогава са запазили непроменени както традициите, така и езика на своите предци.
Арамеите са семитски народ, населявали Аравийския полуостров. Живеели като номадски племена, занимавали се със скотовъдство. Говорели помежду си на език, различен от шумерския и акадския, принадлежащ към групата на северозападните семитски езици. Арамейският е родствен с древноеврейския и финикийския и има сходство с арабския език. Това е версията на професора от Московския университет Юрий Крилов за произхода на армъните, които живеят в района на Македония, Гърция, Румъния и България.
Другата версия за произхода на армъните разказва как в дълбока древност някои от непокорните тракийски племена, населяващи Балканите, отказали да се смесят със славяните и водели изолиран живот високо в планините на полуострова.
По-малки групи от тях се заселили в района на гръцката планина Пинд и по-късно започнали да се разселват във всички балкански държави, като съхранявали своята самобитност в продължение на столетия. Години по-късно албанският град Москополе се превърнал в център на албанската общност, но през 1769 година Али Паша Анински ги прогонва, подлагайки ги на масово клане. Оттогава започнали да се появяват в малки затворени групи на различни места по Балканите.
У нас наследниците на армъните наброяват около 2000 души и по-голямата част от тях населяват района на Велинград, Пещера, Ракитово, Дорково, Костандово, Дупница. За да се запозная с живота им, песните и историята се срещнах с няколко жени и мъже от село Дорково. Малкото китно селце сгушило се в уюта на Западните Родопи е приютило около 20 армънски семейства.
Дрехи за погребение и за сватба
Армъните уважавали семейството и почитали родителите си. Ревностни християни, те живеели според десетте Божи заповеди. По традиция родителите женели децата си. Избирали момичето на хорото, а момчето – от добър и почитан род. Булката и младоженецът се виждали в деня на сватбата, която започвала в четвъртък и продължавала цяла седмица.
Месец преди събитието в къщата на момичето се събирали терзиите и започвали да шият чеиза на булката. Първо винаги ушивали дрехите за погребение, след това дрехите за празник и накрая булчинската премяна. Носиите на днешните армъни са запазени от техните баби и прабаби отпреди 150 години, избродирани със сърма и ушити от най-скъпото кадифе и коприна.
За да се съхранят като етнос и да запязат вярата си по време на турското робство, на всички малки момичета татуирали кръстче на челата и на ръцете. „Моята прабаба”, продължава разказа си Елена Гушева, „била много красива и един ден докато перяла бялата си риза на реката, я нападнали турци, започнали да я дърпат, искали да я отвлекат, но като видели, че има кръст на челото, я пуснали. Така се спасила прабаба ми“. (Пълният текст „Белязаните номади“)
