П реди един век, на 2 октомври 1925 г., шотландският изобретател Джон Логи Бейрд успешно предава разпознаваемо движещо се изображение на човешко лице. Първата телевизионна звезда е младият офис служител Уилям Тейнтън, който се връща на телевизионния екран 40 години по-късно, за да разкаже пред BBC за този драматичен момент.
Учените работят върху изобретяването на телевизията още от 1850-те години, но е нужен новатор, работещ с велосипедни лампи, отпадъчно дърво и кутии за бисквити, за да превърне това в реалност. Преди големия си пробив Джон Логи Бейрд има променлив успех. Тормозен от здравословни проблеми през по-голямата част от живота си, синът на свещеник е обявен за медицински негоден да служи в Първата световна война.
Вместо това той започва работа в електрическа компания, като същевременно запазва силен предприемачески дух. Вдъхновен от разказ на своя идол, писателя на научна фантастика Х. Дж. Уелс, той се опитва да създаде изкуствени диаманти от въглерод, използвайки огромни количества електричество. Успява само да прекъсне част от електрозахранването на Глазгоу. А що се отнася до катастрофалния домашен лек за хемороиди, това е класически пример за дейност, за която бъдещите телевизионни водещи биха предупреждавали: „Не опитвайте това у дома.“
Въпреки тези неуспехи, Бейрд успява да постигне известен търговски успех. С останал капитал от продажбата на бизнеса си за чорапи и сапуни, през 1923 г. той наема скромни помещения в Хейстингс на южното крайбрежие на Англия. Морският въздух се оказва полезен за слабите му бели дробове, но работната му среда е кошмар за здравето и безопасността. Той създава лаборатория, за да започне експериментите си с телевизия, импровизирайки апаратурата си от отпадъчни материали като стар сандък за чай, снабден с двигател. В центъра на системата на Бейрд е голям диск, въртящ се с висока скорост, за да сканира изображения ред по ред, използвайки фотодетектори и интензивна светлина. Тези сигнали след това се предават и възстановяват, за да се създадат движещи се картини. Когато успява да предаде силует, дългогодишната мечта за създаване на телевизия започва да се фокусира.
След като Бейрд получава електрически удар в лабораторията си в Хейстингс, е време да се премести под ярките светлини на Лондон. Той наема апартамент над бизнес на улица Фрит 22 в Сохо и създава нова лаборатория. Механичното му устройство излъчва толкова силна топлина, че е трудно за хората да издържат на интензивността. В експериментите си той трябва да използва кукла на вентрилок, която нарича Стоуки Бил. Но на 2 октомври 1925 г. 37-годишният Бейрд привлича човешки опитен субект и постига изумителен пробив.
Уилям Тейнтън, 20-годишен офис служител работи на долния етаж от импровизираната лаборатория на Бейрд. Той разказва пред BBC 40 години по-късно, на същата дата:
„Г-н Бейрд дойде тичешком, пълен с вълнение, и почти ме измъкна от офиса ми, за да отида в малката му лаборатория. Мисля, че беше толкова развълнуван, че думите не идваха. Почти ме грабна и искаше да се кача горе колкото се може по-бързо.“
Когато Тейнтън се сблъскал с разхвърляното състояние на лабораторията на Бейрд, казал, че му се искало да избяга обратно надолу по стълбите. Първо трябвало да се ориентира сред проводници, висящи от тавана и разхвърляни по пода. „Апаратурата, която използваше в онези дни, беше хаос“, казал Тейнтън. „Искам да кажа, имаше картонени дискове с велосипедни лещи и всякакви неща, лампи от всякакъв вид, стари батерии и някои много стари мотори, които използваше, за да върти диска.“
Inventor John Logie Baird demonstrates his new invention, “television,” at a Selfridges Department Store in London.
— 1925 Live (@100YearsAgoLive) March 25, 2025
Baird’s assistant is the first human being to appear on this grand new device. pic.twitter.com/YbApZmSIlO
Бейрд го настанил пред предавателя си: човешки субект, който можел да осигури необходимото движение, което непоколебимият Стоуки Бил не можел. Тейнтън казал, че започнал да усеща топлината и се уплашил, но Бейрд го уверил, че няма за какво да се тревожи.
„Той изчезна, за да отиде до приемащия край, за да види дали може да види картина“, спомня си Тейнтън. „Влязох във фокус, но не можах да остана там повече от минута заради ужасната топлина от тези лампи, така че се отдръпнах.“ За усилията си Бейрд дал на Тейнтън половин крона (два шилинга и шест пенса) – „първият телевизионен хонорар“ – и го убедил да се върне на позицията си.
За да улови някакво движение, Бейрд го помолил да изплези език и да прави смешни физиономии. Все по-паникьосан, Тейнтън извикал, че „се пържи жив“.
„Той ми извика обратно: "Издръж още няколко секунди, Уилям, няколко секунди, ако можеш." Така направих и наистина останах колкото можах, докато просто не можех повече, и излязох от фокус в ужасната топлина; беше много неудобно. И с това г-н Бейрд дойде тичешком от приемащия край с вдигнати ръце и каза: "Видях те, Уилям, видях те. Най-накрая имам телевизия, първата истинска телевизионна картина."
Тейнтън нямал представа какво означава „телевизия“, затова Бейрд предложил да разменят местата си. Тейнтън бил доволен да се махне, „защото ми се стори толкова развълнуван и малко луд по това време“. Той погледнал през малък тунел и видял „малка картина с размери около 5 см на 8 см“. Той казал:
„Изведнъж лицето на Бейрд се появи на екрана. Можеше да видиш очите му да се затварят, устата му и движенията, които правеше. Не беше добро, разбира се. Нямаше дефиниция; виждаше се само сянката и линиите, които се спускаха надолу. Но беше картина и се движеше, и това беше най-важното, което Бейрд постигна. Той беше постигнал истинска телевизионна картина.“
And, speaking of technology, is it not impossible to imagine a world without television? Well, it didn't exist in 1924.
— The Cultural Tutor (@culturaltutor) January 2, 2024
But it wasn't far off. A Scottish inventor called John Logie Baird had just created what would eventually become TV.
Another revolution about to start. pic.twitter.com/QQMIR10F46
Все още в прилив на вълнение, Бейрд попитал Тейнтън какво мисли за творението му. „Казах направо: "Не мисля много за това, г-н Бейрд. Много е грубо. Видях лицето ви, но нямаше дефиниция или нещо подобно." А той каза, че не, това е началото. Каза: "Това е първата телевизия и ще видиш, че ще бъде във всички домове в страната, и всъщност, по целия свят.‘“ На 26 януари следващата година Бейрд дал първата публична демонстрация на телевизия в света. Въпреки че пионерската му машина в крайна сметка била изпреварена от технология, разработена от по-добре финансирани компании, той проправил пътя за всичко, което последвало.
През 1951 г., пет години след смъртта на Бейрд на 57-годишна възраст, Тейнтън се върнал на улица Фрит 22 в Сохо за откриването на възпоменателна синя плоча. Сър Робърт Ренуик, президент на Телевизионното общество, казал на събралите се: „Въпреки че тази възпоменателна плоча стои в сърцето на Лондон, истинският му паметник са горите от антени, които изникват из цялата страна.“ И само няколко години след разказа на Тейнтън от 1965 г. за епизодичната му роля в историята на излъчването, хора по целия свят били приковани пред телевизорите си, за да гледат кацането на Луната. Научната фантастика се превърнала в научен факт.