З а Европа началото на ХХ в. беше време на блясък, на индустриален възход, на виенски валсове и усещане, че човечеството е влязло в своята най-светла епоха, наречена наглед заслужено „Ла Бел Епок“. Всичко това обаче се оказа крехка илюзия, която се разпадна само за няколко секунди на един прашен завой в Сараево.
На 28 юни 1914 г. два изстрела от белгийски пистолет „Браунинг“ не просто отнеха живота на австро-унгарския престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи, но и задействаха гигантския механизъм на смъртта, прераснал в Първата световна война.
Изборът на датата за визитата на височайшата двойка в анексираната от Австро-Унгария провинция Босна и Херцеговина е съдбоносна и дълбоко провокативна грешка. 28 юни е Видовден – свещеният ден на сръбската национална памет и годишнина от трагичната битка на Косово поле през 1389 г.
За радикалните сръбски националисти от тайната организация „Черната ръка“ и младежкото движение „Млада Босна“, появата на австрийския окупатор по улиците на Сараево точно на този ден е върховно оскърбление. В града вече чакат седмина млади заговорници, въоръжени с бомби и пистолети, решени на всичко, за да превърнат посещението в кървава демонстрация.
Верига от случайности и проваленият първи опит
Утрото на 28 юни започва с празнично настроение, но под повърхността на официалния протокол пулсира напрежение. Около десет часа сутринта кортежът от открити автомобили потегля по крайбрежната улица „Апел“. Тогава съдбата дава първия си предупредителен знак. Един от заговорниците, Неделко Чабринович, изважда бомба и я хвърля по колата на ерцхерцога. Франц Фердинанд обаче проявява завидно самообладание и с бързо движение отблъсква летящия предмет, който избухва под следващия автомобил, ранявайки десетки зрители и офицери от свитата.
Вместо незабавно да напусне града и да потърси безопасност, престолонаследникът решава да покаже кураж. След официалния прием в кметството, той настоява да промени предварително начертания маршрут, за да посети ранените си офицери в местната болница. Никой обаче не предава тази промяна на шофьора на водещия автомобил. Тази малка, чиновническа грешка в комуникацията се оказва най-скъпо платената грешка в историята на модерния свят.
Съдбоносният завой пред магазина на Шилер
Колата на Франц Фердинанд завива по улица „Франц Йосиф“ по стария план, когато генерал Потиорек, управителят на Босна, изкрещява на шофьора, че са объркали пътя. Водачът натиска спирачките, за да включи на задна предавка, и тежкият автомобил замира за няколко секунди точно пред кафенето и деликатесния магазин на Мориц Шилер.
На тротоара, само на два метра разстояние, съвършено смазан от провала на първия атентат, стои 19-годишният сръбски студент Гаврило Принцип. Той не вярва на очите си – съдбата му поднася мишената на тепсия.
Принцип пристъпва напред, изважда оръжието си и стреля два пъти без да гледа, тъй като в същия момент тълпата и полицията се нахвърлят върху него. Първият куршум пронизва врата на Франц Фердинанд, разкъсвайки сънната му артерия, а вторият уцелва съпругата му Софи в корема.
Кървавият залез на старата империя
В колата настъпва предсмъртна тишина, прекъсната от отчаяния вик на ерцхерцога: „Софи, Софи, не умирай! Живей заради децата ни!“. Това са последните му думи. Часът е малко след единадесет, когато двамата издъхват, оставяйки след себе си три сирачета и една Европа, изправена на ръба на пропастта.
Официалните дипломатически архиви на Виена и Санкт Петербург показват, че убийството не е задължително да доведе до световен пожар, но искрите вече са запалили фитила на Юлската криза. Австро-Унгария, подкрепена от Германия, обвинява Сърбия за организирането на атентата и поставя унизителен ултиматум.
Русия застава зад белградските си съюзници, задействайки сложната верига от тайни военни съюзи. Само месец по-късно, колелото на войната се завърта неумолимо, помитайки четири империи и отнемайки живота на над двадесет милиона души.
- Мирът, който роди нова война
На 28 юни 1919 г. – точно пет години след като изстрелите на Гаврило Принцип в Сараево взривиха стария свят – Огледалната зала на двореца Версай край Париж бе препълнена до краен предел. Под тежките кристални полилеи, където някога се короноваха крале, представителите на съюзените нации се събраха, за да сложат официален край на Първата световна война. Но вместо да излекува раните на едно кървящо и изтощено до смърт човечество, Версайският договор начерта границите на един нов, още по-страшен апокалипсис.
Атмосферата във Версай е всичко друго, но не и празнична. Поразената и икономически срината Германия е изправена пред съда на победителите не като равноправен партньор в преговорите, а като престъпник, чакащ своята присъда.
Голямата тройка – британският премиер Дейвид Лойд Джордж, френският министър-председател Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън – диктува условията. И докато Уилсън мечтае за идеалистичен съюз на нациите, който да предотврати бъдещи конфликти, Клемансо, наричан „Тигъра“, е воден от едно единствено, всепоглъщащо желание: Франция да смаже Германия толкова жестоко, че тя никога повече да не дръзне да вдигне оръжие.
Параграф 231: Клеймото на колективната вина
Сърцето на Версайския договор и неговата най-отровна прободна рана е прословутият член 231, останал в историята като „Клаузата за военна вина“. Този параграф принуждава Германия да поеме пълната морална и финансова отговорност за избухването на войната и за всички нанесени щети. За германския народ, който е преживял гладната блокада, загубил е милиони синове на фронта и току-що е свалил своя кайзер в името на новата демокрация, това е невиждано национално унижение.
Финансовите репарации, наложени на Берлин, са астрономически – сума, която икономистите по онова време открито наричат невъзможна за плащане. Германия губи 13% от предвоенната си територия, включително богатите на въглища и суровини Елзас и Лотарингия, а колониите ѝ са силово поделени между победителите.
Нещо повече – армията ѝ е съкратена до символичните 100 000 души, без право на авиация, танкове и тежка артилерия. Когато германската делегация, изолирана зад заграждения и посрещната с ледено мълчание, полага подписите си под документа, в Берлин това се възприема не като мир, а като „диктат“ – брутална екзекуция на една капитулирала нация.
Пророчеството на маршал Фош
Версайският договор пренарежда и картата на Източна Европа, раждайки нови държави върху руините на старите империи, но оставяйки милиони хора в капана на новите малцинствени конфликти. За България, която по-късно през същата година ще изживее своята собствена драма с Ньойския договор, Версай е моделът на безмилостната дипломация на победата. Мирът е провъзгласен под бурните аплодисменти на тълпите пред двореца, но зад кулисите най-проницателните умове на епохата изпитват ужас от стореното.
Официалните военни архиви пазят думите на френския главнокомандващ маршал Фердинанд Фош, който, четейки клаузите на току-що подписания договор, изрича пророчество, от което побиват тръпки: „Това не е мир. Това е примирие за двадесет години“.
Оказва се зловещо прав. Вместо да укроти германския милитаризъм, Версайският договор подхранва дълбоко, отровно чувство за реваншизъм и несправедливост в душите на милиони германци. Именно в прахта, бедността и националното унижение на следвоенния Версайски ред поникват семената на нацизма.
Още събития на 28 юни:
- 838 г. – Състои се коронацията на кралицата на Англия Виктория.
- 1997 г. – Във втория мач между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд, Тайсън е дисквалифициран в третия рунд, защото отхапва парче от ухото на Холифийлд.
Родени:
- 1491 г. – роден е Хенри VIII, крал на Англия
- 1577 г. – роден е Петер Паул Рубенс, фламандски художник
- 1712 г. – роден е Жан-Жак Русо, френски философ от швейцарски произход
- 1897 г. – роден е Аспарух Лешников, български певец, тенор и изпълнител на шлагери с международна известност
- 1926 г. – роден е Мел Брукс, американски писател, композитор и актьор
Починали:
- 1921 г. – умира Гьорче Петров, български революционер
