Р удолф Върба избягал от концентрационния лагер "Аушвиц" през 1944 г. и е първият човек, който е предоставил доказателства от първа ръка за лагерите на смъртта, масовите убийства и плановете за изтребление на милион евреи.
Близо 70 години след освобождението на лагера английското издание "Дейли Телеграф" припомня делото на Върба.
Разказите на Рудолф Върба са толкова ужасяващи, че членовете на еврейския съвет в Унгария не могат да повярват на това, което чуват.
Върба и Алфред Вецлер, който бяга с него през април 1944 г, изготвя подробен план на "Аушвиц" с неговите газови камери и предоставят неоспорими доказателства за това, което до този момент се е смятало за необоснован слух.
Техният подробен доклад от първа ръка за това как нацистите систематично убиват унгарски евреи се казва "Доклад Вецлер – Върба или протоколите на "Аушвиц" и шокира целия свят.
Само няколко седмици преди бягството на Върба и Вецлер германските сили нахлуват в Унгария и тамошни евреи вече са били изпратени в "Аушвиц". Едва след излизането на доклада, който окупира заглавията на международните медии, Унгария спира депортацията – през юли 1944 г.
В навечерието на 70-годишнината от освобождението на "Аушвиц" на 26 януари нека обърнем поглед към направеното от Върба, който умира през 2006 г.
Рудолф Върба, който умира на 81 години, е затворник в лагера в Полша в продължение на две години, преди да избяга, за да предупреди света за плана на нацистите.
Когато заедно с Алфред Вецлер бягат и се свързват с еврейския съвет в Жилина, Словакия, всички ги слушат с повишено внимание. Първо са помолени да дадат подробни отчети за видяното и преживяното в "Аушвиц" поотделно, а след това са подложени на кръстосан разпит.
Резултатите от тези разговори се оформят в доклад от 32 страници, известен като
"Протоколите "Аушвиц".
Въпреки, че Уинстън Чърчил е напът да обяви "Аушвиц" за "може би най-голямото и най-ужасното престъпление, извършено някога в цялата история на света", отговорът на показанията на двамата бегълци идва бавно.
Унгарското министерство на правосъдието, което чака всеки момент да премине под германско командване, активно участва в депортирането на евреи.
Съюзниците, притиснати в битката при Нормандия, отказват да отклонят военновъздушни сили за трудната задача да бомбардират жп линията, която свързва Унгария с Полша.
Остри критики се сипят върху някои лидери на унгарския еврейски съвет, които не са предупредили хората какво в действителност означава да бъдат "преселени" в Полша.
Върба е отвратен от извинението на тези лидери, че преговарят с Адолф Айхман един милион унгарски евреи да бъдат пощадени в замяна на пари и товарни вагони, които германците да използват на Източния фронт.
Той е категоричен, че не е имало шанс тези преговори да успеят и в резултат на това забавяне 50 хил. депортирани унгарски евреи намират смъртта си.
Кой е Рудолф Върба?
Синът на собственик на еврейска дъскорезница Рудолф Върба е роден под името Валтер Розенберг на 11 септември 1924 г. в Чехословакия. Изгонен е от училище, когато се въвеждат антиеврейските закони.
Той обаче продължава обучението си вкъщи. Майка му намира желанието му да научи английски за ексцентрично, а когато той решава да учи и руски, тя е толкова разтревожена, че го води на лекар.
Н 17 г. напуска дома си, за да се присъедини към чехословашката армия във Великобритания и носейки жълтата звезда на Давид на рамото си, влиза в Унгария. Не след дълго е арестуван, а след това е заловен от полицай на колело, който става подозрителен към младежа, носещ два чифта чорапи.
Върба се запознава с живота в концентрационния лагер "Майданек" в района на полския град Люблин, където среща единия от братята си и никога повече не го вижда. Върба доброволно работи в стопанството.
Минавайки под надписа на пората "Работата те прави свободен", той влиза в "Аушвиц" на 30 юни 1942 ч.
Там младежът вижда как новодошлите са разделени на такива, изпратени директно в газовите камери и на други, годни за тежка работа. Обещаната му селскостопанска дейност била да изравя телата на 107 хил. вече убити или оставени да умрат концлагеристи, за да бъдат изгорени.
Това се променя, когато затворник от Виена, ползващ се с доверието на СС, открива, че той говори немски и го прехвърлят в складово помещение, наречено "Канада", където се сортират дрехите и вещите на мъртвите.
Тъй като там има и храна за СС, Върба не само открива достатъчно, за да се храни добре, но и достатъчно сапун и вода, за да е сигурен, че не е застрашен от заболяване.
"Три минути след влизането в газовата камера, всички са мъртви",
разказва той. "Една от пещите, в които се прави обгазяването, побира 2000 души. Когато всички влязат вътре, тежките врати се затварят.
След това има кратка пауза, вероятно за да може температурата в помещението да достигне определено ниво, след което есесовци с противогази се качват на покрива, отварят вентилационните тръби и хвърлят прахообразен препарат от тенекиени кутии, някаква цианидна смес, която се превръща в газ при определена температура.
След три минути всички в камерата са мъртви. Помещението се отваря, проветрява се и "специален отряд" (роби работници) товарят телата на колички и ги карат до пещта, където биват изгаряни", обяснява Върба.
Бягството
Върба и Вецлер успяват да избягат, след като се скриват под купчина трупи на строителна площадка. Те запълват цепнатините между трупите с руски тютюн, натопен в бензин, за да заблудят обучените кучета на нацистите. Някои войници започват да вдигат трупите, но е трябвало да спрат, когато се чува сигнал за въздушно нападение.
Три дни по-късно двамата бегълци се измъкват през нощта и преследвани се отправят към Словакия, а полски селяни ги подслоняват на няколко пъти. След като прекосяват границата, стигат до Жилина, помагайки на свинар да занесе прасетата си на пазара.
След като правят "Протоколите "Аушвиц" Върба и Вецлер са отведени в безопасност в планинския масив Татри, но след няколко седмици научават, че унгарските евреи вече са депортирани в "Аушвиц".
Двамата се връщат в Братислава, където правят още четири копия на "Протоколите "Аушвиц" и ги скриват зад статуя на Дева Мария. Едно от тях дават на папския нунций, който го изпраща във Ватикана.
През септември 1944 ч. Върба се присъединява към чехословашките партизани, с които се бие до края на войната и печели медал за храброст на Чехословакия.
