Красивите лица на злото в концлагера "Равенсбрюк"

М алко преди да бъде екзекутирана, Доротеа Бинц – една от най-ненавижданите и жестоки жени от СС в концентрационния лагер "Равенсбрюк", изрича последните си думи, които шокират.

"Надявам се, че няма да мислите, че всички ние сме били лоши хора",

казва тя, докато сваля огърлицата си и я подава на екзекутора си, преди да бъде обесена.

Това е смайващо изказване, предвид десетките хиляди души, чийто живот лично тя е направила истински ад и отвратителните смъртни случаи, за които е отговорна. Тя е била олицетворение на злото.

Един основен въпрос е надвиснал над мрачната история на единствения немски лагер само за жени, където са убити до 50 хил. души, а два пъти повече са били измъчвани.

Въпросът е

що за жени са способни да извършат такива жестокости срещу други жени?

Очакването е тези жени-надзиратели да бъдат обрисувани почти като мъже.

В действителност обаче на тях никак не им е липсвала женственост. Много от тях са били красиви, руси и със своите сиви якета, поли-панталони, шапки и кожени ботуши, те са били обект на завист от страна на момичетата от близкия град Фюрстенберг.

Когато не са били на работа, тези жени берели цветя в гората, разхождали се с лодка.

Всичките били пазачи в лагера, една от тях Хелене Масар, която отговаряла за шивашкия цех в "Равенсбрюк" е била известна като брутален човек, друга – Марга Ловенберг, имала много красиви черти, които ярко контрастирали с ужасяващото ѝ отношение към затворниците.

Лагерът дори имал свой собствен фризьорски салон, където пазачите били глезени от фризьорите сред затворниците.

Подобно на всички жени по света и те седели под сешоарите и си приказвали, докато косите им бъдат оформени в модерна прическа.  След това се връщали към ръмженето и крещенето, с камшици в ръка,

насъсквайки кучетата си срещу лишените от свобода.

Около 3500 жени са били надзиратели в продължение на шестте ужасяващи години, в които съществува лагерът "Равенсбрюк", но някои все пак били обезпокоени от крайните жестокости, на които били свидетели.

Йохана Лангефелд, най-главният надзирател, не е имала никакви угризения по въпросите с налагането на сурова дисциплина и е държала затворниците навън в студ и дъжд в продължение на часове.

Жестокостта ѝ обаче имала граница – боят с камшик. Тя се ужасявала от вивисекционните (бел.ред. Извършване на операция върху жив организъм с научна цел) медицински експерименти

върху затворници или "зайците", както били известни.

Лангефелд губи високия си пост, тъй като е била твърде мека при потушаването на бунт от полски затворници, разбунтували точно заради тези експерименти. Нейната секретарка, една от затворниците, си спомня времето, когато шефката ѝ е била депресирана, "разкъсвана" между добро и зло и от ужасни кошмари.

Елегантната естествена блондинка Доротеа Бинц, известна като "красивата кучка" е била пълна противоположност на Лангефелд.

Тя е отговаряла за бункера, блока за наказания, и се е наслаждавала на побоите и изтезанията над затворниците, които често давела в ледена вода. Концлагеристите бързо се научили да избягват очите ѝ.

Бинц е особено жестока към военнопленниците от Червената армия, които наричала "руски свине". "Тя беше садист. Очите ѝ блестяха, когато биеше хората", казва един от оцелелите от лагера.

Любовта на Бинц към жестокостите и мъченията скоро прави впечатление на всички.

И все пак, докато не получава работа в "Равенсбрюк" не е имало никаква индикация за крайната жестокост в характера ѝ. Тя започва работа в лагера на 19 години, почти без никакъв житейски опит преди това. Баща ѝ я съветва да не приема работата, но тя с усмивка подминава думите му.

Доброто заплащане и хубавата униформа я привличат, както и възможността да се срещне с различни мъже и скоро започва връзка с женен офицер от СС.

Бинц не е сама в жестокостите, наследницата на Йохана Лангефелд – 23-годишната Мария Мандел, изтезавала всяка от затворничките, която си позволявала да има къдрица в косата си. Без да се колебае, тя би ритала еврейка до смърт заради това "прегрешение".

Скоро Мандел е повишена, изпратена е в "Аушвиц", където става главен надзирател на женското отделение.

Когато надзирателките от "Равенсбрюк" са изправени пред съда,

това което шокира всички е тяхната обикновеност.

Та те изглеждали като всяка жена, наредила се на опашка за хляб в който и да е германски град.

В крайна сметка отговорът на въпроса "Що за жени са способни на такива жестокости?" е просто "обикновени". Такива като Доротеа Бинц, на която просто ѝ е дадена възможността да бъде жестока.