Х иляди километри древни речни корита са открити в южен планински регион на Марс, което подсказва, че Червената планета някога е била значително по-влажна, отколкото учените доскоро предполагаха, пише The Guardian.
Изследователи са идентифицирали геоложки следи от около 16 000 километра древни водни течения, смятани за по-стари от 3 милиарда години и са забелязани върху изображения с висока резолюция, заснети от орбитални апарати, обикалящи около планетата.
Някои от речните корита са сравнително къси, но други образуват сложни мрежи, простиращи се на над 160 километра. Според учените, тези реки най-вероятно са били подхранвани от редовни валежи или снеготопене в региона.
„Следи от вода на Марс са откривани и преди, но това, което прави това откритие толкова важно, е фактът, че регионът дълго време се смяташе за безводен“, обяснява Адам Лосекут, докторант в Отворения университет във Великобритания. „Оказва се, че там не само е имало вода, но и тя е била широко разпространена. Единственото възможно обяснение за толкова мащабна речна мрежа е съществуването на регионални валежи“, допълва той.
Най-впечатляващите доказателства за наличието на древна вода на Марс досега са били огромните системи от долини и каньони, формирани от течаща вода. Но някои области на планетата показват малко или никакви подобни геоложки форми, което поставяше под съмнение хипотезите за широко разпространена влажност в миналото.
Особено загадъчен за учените е бил регионът Ноачис Тера – известен още като "Земята на Ной" – една от най-старите повърхности на Марс. Климатичните модели сочат, че някога районът е получавал значителни количества дъжд или сняг, които би трябвало да са оформили пейзажа чрез течаща вода. Но досега липсата на убедителни следи от речни системи пречеше това да бъде потвърдено.
За да решат тази загадка, Лосекут и екипът му анализирали изображения с изключително висока резолюция от южните планини на Марс, заснети от орбиталните апарати Mars Reconnaissance Orbiter и Mars Global Surveyor на НАСА. Проучваната територия обхваща около 10 милиона квадратни километра –територия, по-голяма от тази на Австралия.
На изображенията се виждат десетки геоложки структури, известни като меандриращи речни хребети или обърнати канали. Те се формират, когато речните наноси се втвърдят във времето и впоследствие изпъкнат, след като околната по-мека почва ерозира. Някои от тези хребети са тесни, но други достигат ширина над 1,5 километра.
„Открихме множество малки участъци – обикновено няколкостотин метра широки и около 3–4 километра дълги – но има и значително по-мащабни структури“, разказва Лосекут.
На едно от изображенията от MRO се вижда изключително добре оформена речна мрежа с притоци и места, където древните речни брегове са били нарушени. Две от реките навлиза в кратер, който вероятно се е напълнил с вода, преди тя да пробие стената му от другата страна.
Откритията, които ще бъдат представени на националната среща на Кралското астрономическо дружество в Дърам, предполагат, че преди около 3,7 милиарда години регионът Ноачис Тера е бил покрит с обширни повърхностни води.
В по-топъл и влажен период от миналото на планетата Марс е поддържал огромни водни басейни. С времето обаче магнитното поле на планетата отслабва, позволявайки на слънчевия вятър да отнеме голяма част от атмосферата – и с нея, водата. Така Червената планета се превръща в сухия свят, който познаваме днес.
Въпреки това учените смятат, че не цялата вода е изчезнала. Освен добре познатите полярни ледени шапки, международен екип съобщи през април, че под повърхността на Марс вероятно се крие огромен подземен резервоар.
криза, която тихо расте" />
