З а пръв път учените са уловили в действие ключов фактор за продължаващата ерозия на атмосферата на Марс, пише Sciencealert.
Необходими са били повече от девет години спътникови данни, но екипът, ръководен от планетарния учен Шанън Къри от Университета на Колорадо в Боулдър, най-накрая е открил безпогрешни признаци на атмосферно разпрашаване.
Според изследователите това е важна част от пъзела как Марс е загубил както атмосферата, така и водата си.
„Тези резултати са съществена стъпка към наблюдателно установяване на ролята на разпрашаването в загубата на атмосферата на Марс“, пише екипът в статията си, „а оттам и в определянето на историята на водата и последиците от нея за обитаемостта с течение на времето.“
Смята се, че атмосферното разпрашаване е един от доминиращите механизми за загуба на атмосфера в ранната Слънчева система, когато Слънцето е било по-ярко и по-активно. То се случва, когато йони се ускоряват от електрическото поле на слънчевия вятър в атмосферата на тяло - като Марс - което не е защитено от глобално магнитно поле.
Ефектът е малко подобен на този, когато метеорит се блъсне в планета: енергията се предава на заобикалящата я неутрална среда, като я разпръсква. Но при разпръскването някои от атмосферните атоми и молекули придобиват достатъчно енергия, за да достигнат скорост на бягство, и излитат, хвърлени в Космоса на ново приключение.
There it goes.https://t.co/zwMATbnNJT
— ScienceAlert (@ScienceAlert) May 28, 2025
Трудно е да се наблюдава този процес на Марс. Той изисква едновременно наблюдение на изхвърлените неутрални атоми и на йоните, които са се ударили в атмосферата, или на електрическото поле, което ги е ускорило. Освен това са необходими едновременни дневни и нощни наблюдения на Марс, дълбоко в атмосферата му.
Единственият космически апарат, който разполага с оборудването и орбиталната конфигурация за извършване на тези наблюдения, е MAVEN на НАСА. Изследователите внимателно прегледаха данните, събрани от космическия апарат, откакто той пристигна в орбитата на Марс през септември 2014 г., в търсене на едновременни наблюдения на слънчевото електрическо поле и изобилието на аргон в горните слоеве на атмосферата - една от разпръснатите частици, използвана като проследяващо вещество за явлението.
Те установиха, че на височина над 350 км плътността на аргона варира в зависимост от ориентацията на електрическото поле на слънчевия вятър, докато на по-ниски височини плътността на аргона остава постоянна.
Резултатите показват, че по-леките изотопи на аргона варират, оставяйки след себе си излишък от тежък аргон - несъответствие, което най-добре се обяснява с активното разпрашаване. Това се подкрепя от наблюденията на слънчева буря, чиито изходящи потоци пристигнаха на Марс през януари 2016 г. По това време доказателствата за разпрашаване стават значително по-изразени.
Това не само потвърждава откритието на екипа, че промените в плътността на аргона на големи марсиански височини са резултат от разпрашаване, но и показва какви са били условията преди милиарди години, когато Слънцето е било по-младо и по-буйно и е било подложено на по-честа бурна активност.
„Откриваме, че атмосферното разпрашаване днес е над четири пъти по-високо от предишните прогнози и че слънчевата буря може значително да увеличи добива на разпрашен материал“, пишат изследователите.
„Резултатите ни потвърждават, че разпрашаване се наблюдава на днешния Марс и би могло да бъде основният път за бягство от атмосферата на Марс през ранните епохи на нашата Слънчева система, когато слънчевата активност и интензивността на екстремните ултравиолетови лъчи са били много по-високи.“
