Р уският военновъздушен инфлуенсър Иля Туманов, който управлява широко следвания Telegram канал Fighterbomber, публикува първата снимка на стратегическия бомбардировач Ту-160 със сериен номер 8-04, наречен "Дейнекин", след модернизацията му до стандарт "М".
По-ранни изображения показваха самолета в процес на модернизация в завода "Казански авиационен производствен съюз" още през 2020 година, което означава, че периодът от началото на обновяването до публикуването на снимки след модернизацията е приблизително пет години.
Ту-160, известен в НАТО с кодовото име "Блекджек", е най-големият и най-тежък свръхзвуков боен самолет в света и най-способният руски стратегически бомбардировач с възможност за носене на ядрено оръжие. Първият му полет е през 1981 година, а на въоръжение в Съветския съюз влиза през 1987 година. Самолетът с променлива геометрия на крилата може да носи до дванадесет крилати ракети Х-55 или Х-101/102 в два вътрешни роторни пускови механизма, което му дава възможност за конвенционални и ядрени удари на междуконтинентални разстояния.
Програмата за модернизация Ту-160М, управлявана от Казанския авиационен производствен съюз, обновява оригиналната конструкция с модернизирана авионика, комуникационни системи и подобрения в двигателите, като запазва основната конструкция и оръжейната архитектура. Обозначението Ту-160М2 се отнася за новопроизведени самолети, а не за модернизирани стари корпуси, макар публично да не е напълно ясно какви са разликите в системите и способностите между двата варианта.
По-широката оперативна картина около флотилията Ту-160 на Русия е значително по-малко впечатляваща от реториката на Кремъл за стратегическата авиация, според анализ на авиационния open-source изследователски профил AviVector.
„Белият лебед“ на войната: Русия впряга мощта на Ту-160М
Според данните само една трета от руските Ту-160М участват в бойни мисии срещу Украйна, докато останалите са ангажирани с изпитания, обучение, поддръжка, модернизация или все още се произвеждат.
По данни, цитирани от AviVector, руските Въздушно-космически сили разполагат с общо 18 самолета Ту-160М, но само седем се използват в бойни мисии. Те обикновено излитат от авиобазата "Украинка" в руския Далечен изток, а понякога и от базата "Енгелс-2" в Саратовска област.
New Tu-160M photo confirms Russia’s slow but steady bomber upgrades https://t.co/s9FxazkIsk via @Defence_blog
— jacques frédéric (@jacquesfrd89032) May 11, 2026
Според описания оперативен модел самолетите се въоръжават с крилати ракети в "Енгелс-2" преди мисии, след което се връщат в "Украинка" или остават в "Енгелс-2" в зависимост от задачата. Разделението между двете бази, отдалечени на хиляди километри, отразява както големия обсег на Ту-160, така и руската стратегия за разсейване на стратегическата авиация с цел намаляване на уязвимостта от удари. Базата "Енгелс-2", която е била многократно атакувана с украински дронове след 2022 година, служи като основен пункт за подготовка и въоръжаване на мисии срещу Украйна, докато "Украинка" осигурява допълнителна децентрализация на флота.
Картина при производството и поддръжката в Казан също е показателна. Анализът на AviVector сочи, че приблизително между седем и девет самолета Ту-160М и Ту-160М2 се намират едновременно в производствените халета на завода, което представлява значителна част от флота и подсказва, че темпът на модернизация и ново производство е по-бавен от публично заявяваните амбиции на Русия.
Путин прати сигнал с ядрен бомбардировач към Запада
Спътникови снимки от 18 март 2026 година показват два самолета Ту-160М, преместени в нов производствен хангар, чието строителство започва през 2020 година, както и още два самолета, паркирани на открито извън съоръжението, според същия източник.
Новият производствен хангар е ключов елемент от програмата. Русия обяви планове за възобновяване на производството на Ту-160 в средата на 2010-те години, като тогавашният вицепремиер Дмитрий Рогозин неколкократно заявяваше публично намерения за изграждане на нови Ту-160М2 в Казан. Началото на строежа на новия хангар през 2020 година и очевидното му въвеждане в експлоатация до началото на 2026 година показва значително забавяне спрямо първоначалните планове, въпреки че прехвърлянето на самолети в новото съоръжение показва, че инфраструктурата вече функционира.
Остава неясно колко бързо заводът може да произвежда или завършва нови Ту-160М2, както и с каква скорост старите самолети се модернизират, тъй като наличните спътникови данни и open-source анализ не дават категоричен отговор.
Комбинацията от наличните самолети, участващи в бойни мисии, тези в модернизация и тези в производство показва флот, който едновременно води война, се обновява и се разширява в рамките на един индустриален център. Според оценките това е изключително амбициозно натоварване за програма, която може да осигури само седем бойно готови самолета едновременно.
Дали появата на "Дейнекин" след петгодишна модернизация означава ускоряване на програмата или просто отразява стандартния темп на сложен процес по обновяване, ще стане по-ясно с появата на следващите самолети от завода в Казан.