„Казвам се Красимира Чахова, родена съм в Сунгурларе и живея в Стара Загора. Омъжена съм, имам трима синове, които в момента са студенти. Хобито ми е да спортувам. Занимавам се активно с лека атлетика и ходя на състезания за ветерани. Имам спечелени титли и медали от олимпийски игри, световни, европейски и балкански първенства. Работя като мениджър във фирма „Чахов” ООД и на доброволен принцип в няколко организации. Председател съм на съвета на дарителите на „Обществен дарителски фонд Стара Загора“. Член съм на Обществения съвет към кмета на Община Стара Загора“.
Въпрос на гледна точка
„Да дариш не означава да хвърлиш няколко монети в шапката на просяк – това е жест, без каквито и да било дългосрочни последици, начин да успокоиш съвестта си. Дарителството е съзнателното усилие, което правиш, за да подкрепиш кауза, за която си наистина запален, а каузи колкото искаш. През 90-те години на миналия век беше разпространено различни фондации да обикалят по домове и офиси, за да събират пари с благотворителна цел. В един момент си казах „ Защо трябва да давам пари, които не знам къде отиват”. Така със семейството ми променихме преоритетите си за какво и кого да подкрепяме.
През годините съм правила много и различни дарения, като започнем от нов купол и 100-килограмова камбана на църквата в село Богомилово. Дарение за изработване макет на възрожденска Стара Загора, за купуване на книги за библиотека „Родина“, на Регионалния исторически музей и стигнем до подкрепа на домове за деца, лишени от родителска грижа и спортни дейности на клуба по лека атлетика, футболен клуб „Траяна”.
С лични средства и суми, събрани от наши приятели и съмишленици построихме игрище за мини футбол в село Богомилово. Изградихме и подарихме първата нова къща след наводненията в село Бисер. Бях сред организаторите на благотворителен концерт в подкрепа на футболен клуб „Берое” . Впоследствие през сезона отборът спечели купата на България.
Така от кауза на кауза започнах да увличам все повече хора, сама да иницирам каузи и да работя активно за тяхното успешно реализиране“.
„Броят на участващите в благотворителни кампании е много по-голям, отколкото броят на членуващите в партии“
„Даряването и гражданската активност са важен компонент от развитието на едно общество, това не е само даването на пари, а споделяне на ценности, обща визия и решения, и насочване на ресурси за определена кауза.
За всички е ясно, че проблемните сфери не са малко – бедност, корупционни практики, липса на реформи в здравеопазване, образование и социална политика, проблеми в съдебната система и в ефективността на публичната администрация. Затова България е на едно от последните места по индекс на развитие на гражданското общество. От друга страна пък участващите в благотворителни кампании у нас са много повече отколкото броят на членуващите в партии, синдикати и други организации. Има много какво да се свърши и в страната, и в Стара Загора – градът, в който живея.“
Добрите примери са заразителни
„За мен спортът е начин на себеизразяване, възпитание и добър пример, затова и каузите, които основно подкрепям, са или спортни, или през спортни инициативи.
В началото на 2012 г. в Стара Загора липсваше спортна площадка за фитнес на открито. Поставих си за цел с благотворителна инициатива да бъде изградена такава площадка. Създаването на място за спорт реших да реализирам чрез спорт, с провеждане за първи път в Стара Загора на благотворително масово бягане с мотото „Ела и спортувай” и „Стара Загора най-спортния град“, което осъществих с помощта на „Обществен Дарителски Фонд Стара Загора“ и подкрепата на Община Стара Загора.
Последваха редица спортни прояви с цел набиране на средства. Освен финансов, постигнахме и образователен ефект сред децата и младото поколение, възпитавайки ги в благотворителност. От тогава благотворителното масово бягане стана традиционно за града ни. За тази инициатива получих приз за дарител на годината от Асоциацията на обществените фондации (АОФБ) в България.
Едно от нещата, с които се гордея, е поставянето на паметна плоча пред входа на стадион „Берое” в чест на неподобрения до днес световен рекорд на 100 м с препятствия, поставен от Йорданка Донкова. Исках да отправя послание и към поколенията, че положените усилия, лишенията и всеотдайността си струват – всяка минута, всяка пробягана стъпка. Този жест се оказа повратен момент в развитието на леката атлетика в Стара Загора. Много хора обединихме усилията си и резултатите вече са налице. След като успяхме да направим ремонт на лекоатлетическата писта, приехме Балканско първенство, след 20-годишно прекъсване възобновихме турнир „Самарско знаме”, а през 2015 година ще сме домакин на Европейската купа“.
