С толицата на Киргизстан - Бишкек - се превръща в център на международната дипломация. Очакваната среща там между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган, в рамките на форума на Шанхайската организация за сътрудничество, отново поставя на дневен ред въпроса за посредничеството и дипломатическото решение на войната в Украйна.
В предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев и бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов анализираха шансовете за преговори, ролята на Анкара и вътрешните процеси в Русия и Украйна.
Търси ли Путин „златен мост“ за изход от войната?
Според Милен Керемедчиев руският президент се стреми на всяка цена да обяви победа пред собственото си общество.
„Историята показва, че когато Русия има сериозни загуби или поражения на бойното поле, в крайна сметка това се оказва пагубно и за политическото ръководство. Путин се стреми на всяка цена да продаде победа на руснаците и да може да излезе през „златния мост“, ако такъв се изгради за излаз. Но в момента нямаме такъв. Не съществува бърза възможност за Русия да обяви постигане на целите на т.нар. специална военна операция и да прекрати бойните действия“, посочи Керемедчиев.
Той коментира и информациите в чуждестранния печат, че Путин се страхува за живота си при неуспех, като подчерта, че въпреки че подобни цитати са под условие, руската история показва сериозни последици за лидерите при пагубни военни изходи.
Ролята на Ердоган и срещата в Бишкек
Турция продължава да се опитва да влезе в ролята на медиатор. От една страна, Анкара показва решимост като стабилен член на НАТО, оказва подкрепа на Украйна и признава цялата ѝ територия заедно с Крим. От друга страна, тя остава финансов и икономически хъб за руската икономика и поддържа диалог с Москва.
Въпреки намерението на Ердоган отново да предложи посредничество за възобновяване на преговорите, сигурността в Черно море и транспорта на стоки, анализаторите са скептични за мирен пробив след срещата им.
„По-скоро Турция ще търси някакъв прагматизъм за своите интереси в Черно море и търговските си отношения с Русия. Едва ли това би бил факторът, който ще доведе до примирие“, прогнозира Йордан Божилов.
Липса на готовност за мир и ескалация на терена
Анализаторите посочват, че въпреки декларативните изявления, Москва не дава сигнали за готовност за мир. При неотдавнашна среща с индийския премиер Нарендра Моди, който пред камерите призова за бързо спиране на бойните действия, Путин отговори кратко, че конфликтът върви към своето разрешаване. Според Керемедчиев обаче това не означава разрешаване с мирни средства, а по-скоро опит за постигане на целите по военен път.
Йордан Божилов също изрази скептицизъм относно скорошно прекратяване на огъня:
„Виждаме ескалация. Русия започва много усилени бомбардировки по гражданска инфраструктура, целенасочено по жилищни сгради и училища. За мен това е сигнал, че Русия все още търси начин да притисне Украйна за отстъпки“.
Божилов допълни, че Русия трудно би се съгласила на мир, без да обяви победа, особено след като е обявила региони за свои, без да ги контролира изцяло.
Напрежението в двете общества
Натискът от конфликта все повече се прехвърля от бойното поле върху цивилното население:
В Русия: Расте напрежението поради слухове за бъдеща мобилизация. За три дни 150 000 руски граждани са задръстили единствения пункт между Русия и Грузия, а Армения обяви, че няма да спира преминаващите. Ударите по складови бази доведе до фалити на малки и средни предприятия, но според Божилов контролът на режима прави малко вероятно общественото недоволство да прерасне в протести.
В Украйна: Нанесени са над 500 милиона загуби от началото на годината по търговската инфраструктура, унищожават се енергийни обекти и за първи път се наблюдават празни рафтове в магазините преди предстоящата зима.
По отношение на военния баланс Керемедчиев отбеляза, че Русия произвежда около 60 ракети на месец (по две на ден), докато Украйна разполага с ресурс да прихваща не повече от една ракета на ден, ако не получи допълнителна военна помощ от Запада.
