Н авруз, персийската Нова година, е време за семейството, за обновление и обещание за ново начало. Настъпваща в деня на пролетното равноденствие, тя е празник на „новия ден“ за милиони хора в Иран и по света. Но за много иранци тази година почти няма ентусиазъм за празненства.
Попаднали между ранен, гневен, но дълбоко вкоренен режим и непрекъснатите атаки от страна на САЩ и Израел, които са оставили хиляди убити и ранени и са разрушили голяма част от инфраструктурата на страната, иранците се подготвят за един много различен Навруз.
„Нямам енергия да подредя моя хафт-син и да подготвя дома си за пролетта. Как да празнувам, когато не мога да видя семейството си? Не можем да се съберем всички“, казва Назанин, 36-годишна жителка на Техеран, визирайки традиционната подредба, която семействата правят като символ на обновление, хармония и благоденствие.
За нея и за много други иранци, които говорят пред CNN, като фамилните имена са скрити с цел защита на самоличността им, последните три седмици са били изпълнени с чувство на безнадеждност и страх.
„В известен смисъл времето сякаш е спряло. Намираме се на ръба на нещо, всеки ден сме на прага, но никога не преминаваме отвъд, а обичайните ориентири във времето като Чахаршанбе Сури (персийският Празник на огъня) и Навруз са настъпили и означават толкова малко“, казва Назанин.
Въпреки войната, Техеран продължава да се подготвя за празнуването на Навруз. Пазарът е добре зареден със стоки, а ароматът на зюмбюли, традиционно цвете за Навруз, се носи из тесните улички, осезаемо напомняйки за пролетта в града.
Но докато някои като Назанин изпитват отчаяние преди новата година, за други надеждата остава жива. „Откакто започна тази война, сякаш градът е по-светъл, въпреки че сме под бомбардировки. Времето е прекрасно, небето е синьо, смогът е изчезнал. Това е перфектно пролетно време във всяко отношение, сякаш градът знае, че ще бъдем свободни“, казва Мехрдад, дългогодишен жител на столицата.
В разделеното общество някои иранци виждат особена символика в Навруз тази година, свързана с акцента на празника върху пречистването и прераждането. „Не вярвам в знаци, но може би има причина всичко това да се случва точно в навечерието на Навруз“, казва Ахмад, 45-годишен жител на Иран.
Той и съпругата му планират да отбележат Навруз както винаги, като обяснява: „Тези традиции са моменти на щастие. Видяхме толкова много смърт през последните месеци на тази година, че чувствам, че е необходимо да почетем живота, да не позволим да ни отнемат и това“.
Тазгодишните празненства за Навруз не са засегнати само от войната. Още преди началото на конфликта страната вече се сблъскваше с тежка икономическа ситуация. Високата инфлация и безработица, резултат от лошо управление и десетилетия санкции, предизвикаха национални протести срещу режима в края на декември миналата година – изблик на обществен гняв, който завърши с кърваво потушаване от силите за сигурност.
Икономическите условия, които подпалиха протестите, не са се променили. За обикновените иранци дори основните стоки са станали недостъпни. Допълнителните разходи за празнуването на Навруз са непосилни за мнозина.
Жител на Техеран казва, че макар, че ще отбележи Новата година, не може да си позволи разходите за закупуване на цветя и приготвяне на традиционни ястия. „Пазарите са добре заредени, но недостигът не е проблемът за мен в момента. Купуването на пресни подправки, на риба, дори на цветя са лукс, особено когато нямаме никаква яснота за бъдещето“.
Иранската Нова година съвпада и с края на Рамазан и празника Рамазан Байрам. Иранското правителство ще организира държавна молитва, за да отбележи края на най-свещения месец в исляма, което вероятно ще бъде още една демонстрация на сила и единство от страна на режима под натиск.
Въпреки това, за повечето иранци – независимо от етнос, религия или убеждения – именно Навруз остава в центъра на вниманието, с ново и различно значение във време на конфликт.
