Съпругата на Карлос Чакала - пленница на "годините на терора"

"Той е превъзходен съблазнител и манипулатор", разказва германката Магдалена Коп за съпруга си Илич Рамирес Санчес, по-известен като Карлос Чакала, сякаш се опитва да обясни "годините на терор", прекарани около него между 1979 и 1992 г.

Тя е единствената съпруга на Карлос в истинския смисъл на думата, след като през 1991 г. двамата сключват граждански брак в Ливан.

Приелият исляма венецуелец обаче има религиозен брачен съюз с още две жени - френската му адвокатка Изабел Кутан-Пер и йорданката Лана Джарар.

След като през 2007 г. публикува книга за живота си до един от най-издирваните навремето хора на планетата, днес 63-годишната Коп се грижи за възрастни хора в Германия, занимава се с фотография и отказва да се среща с журналисти.

"Смея да се надявам, че моята история ще попречи на други хора да затънат в света на тероризма", пише тя в предговора на книгата си: "Годините на терора", издадена на немски език и понастоящем изчерпана.

"Сега не проумявам как съм могла да се поддам на такъв мачо.

Някога той убеждаваше момичетата, че те са втората половина на революцията", казва г-жа Коп преди четири години. По повод четирите атентата с 11 жертви и над 100 ранени във Франция преди близо 30 години, за които Карлос е съден сега, Коп пише в книгата си, че се е "чувствала виновна", тъй като причината за тях бил фактът, че тя е в затвора.

Според обвинението Карлос, е организирал тези атентати, за постигне освобождаването на приятелката си и на швейцареца Брюно Бреге.

"Бях жената на Карлос, негова собственост, и за него беше въпрос на чест да ме освободи",

разказва Коп в книгата си. "Той не допускаше никой друг освен него да решава какво ще се случва с войниците му. Поради това се държеше така, сякаш е във война с Франция - война, която искаше да спечели на всяка цена", споделя тя.

Според Коп, той не й написал и едно писмо през трите години, в които тя излежавала във Франция присъда за притежание на оръжие и взривни вещества.

"Понякога се питах защо не се свързва с мен. По-късно ми каза, че не се притеснявал за мен: имала съм достатъчно храна и легло, на което да спя", пише Коп.

Вербувана в групата на Карлос, бившата лява активистка твърди, че "никога не е заплашвала някого с оръжие". Тъй като била напълно подвластна на Чакала, тя била "готова да се движи в кола пълна с експлозиви" из Париж, което довело и до арестуването й.

"Карлос не търпеше някой да му противоречи.

Той игнорираше всички съмнения и упражняваше влияние върху хората край себе си, за да получи всичко, което желае. Това, разбира се, не е извинение за нищо, обяснява тя.

След като през 1985 г. излиза от затвора, Коп заминава при него в Сирия, а през 1991 г. се женят. По думите й тогава не виждала друг изход. "Аз не се занимавах с тероризъм. Имах дете и се бях оттеглила", разказва тя.

През 1992 г. двойката се разделя. Коп заминава да живее под покровителството на семейството на съпруга си във Венецуела, а през декември 1995 г. се връща свободно в родния си град Ной Улм в Югозападна Германия.

На 18 октомври тази година в интервю за телевизия "Европа 1" Карлос призна, че съжалява: "жертвах живота със семейството си, не можах да отгледам децата си, (...) в преобладаващата част от времето бях отсъстващ съпруг".