В САЩ хората плащат за здраве толкова много, колкото никъде другаде, съобщи Deutsche Welle.
Защо американското здравеопазване е най-скъпото в света? И може ли Америка да се поучи от опита на страните в Европа?
Високите здравни разходи остават труден политически въпрос в САЩ. Именно разногласията около субсидиите за здравеопазването бяха в центъра на продължилия цели 43 дни шътдаун, а опасенията относно високите разходи за живот, включително и здравните, удариха по рейтинга на американския президент Доналд Тръмп.
Той постоянно обещава да намали разходите и тези дни се очакваше да обяви нов план относно възможното удължаване на субсидиите от Закона за достъпно здравеопазване, често наричан "Обамакеър". Но стъпката беше отложена. "Някой беше казал, че съм бил искал да ги удължа [субсидиите – бел.ред.] с две години. Аз обаче не искам да ги удължавам с две години - по-скоро предпочитам изобщо да не ги удължавам", коментира Тръмп на 25 ноември.
"В много отношения системата работи за акционерите"
Текущият дебат отново привлече вниманието към здравната система в САЩ, която се смята за най-скъпата в света. Според доклада на ОИСР "Health at a Glance 2025", публикуван през ноември 2025, САЩ харчат най-много за здравеопазване в света на глава от населението. Разликата между разходите на глава от населението в САЩ и Швейцария, следваща я на второ място, е по-голяма от разликата между Швейцария и Италия, заемаща 23 място.
Джон Макдоноу, професор по обществено здравеопазване в Харвардския университет за обществено здраве в Бостън, казва, че нарастващите разходи за здравеопазване в САЩ са сериозен проблем от десетилетия. "Ако сте чували метафората за жабата, варяща се в бавно загряваща се вода, хората се чувстват точно така. Казват си: "О, тук става горещо". И това продължава вече почти половин век", казва той пред ДВ.
От една страна здравеопазването в САЩ е изключително скъпо, защото предоставя услуги от световна класа и високо ниво на иновации, които оказват влияние в целия свят, казват експертите. Но това все пак е твърде висока цена, а трябва също да отчетем и "огромните различия в качеството на предоставяния продукт на хората с по-ниски доходи, на афро- и латиноамериканците", посочва още Макдоноу. Той е съгласен, че от една страна се предоставя отлично здравно обслужване с много иновации, но в същото време за системата са характерни големи пропуски и недостатъци.
Джон Сайлъс от Европейската обсерватория за здравни системи и политики в Брюксел, Белгия, отбелязва, че основен фактор за високите разходи в САЩ са високите цени на застраховките и други услуги, както и липсата на прозрачност и контрол върху начина, по който се определят цените.
"Не мисля, че има ясен отговор на въпроса защо цените са толкова високи, освен факта, че пазарът може да ги понесе. Липсва прозрачност на цените. Много е трудно. Всъщност в тази система не можете да избирате цената", коментира той пред ДВ.
Според Клаус Хурелман, старши професор по обществено здраве и образование в Hertie School в Берлин, проблемът с високите цени се корени в силно комерсиализираната пазарна етика, която е в основата на здравната система в САЩ. В интервю за ДВ той отбелязва, че в САЩ "пазарните механизми доминират" и че хората са основно отговорни за "осигуряването на възможностите си в живота". Това включва здравеопазването като "пазарно благо с избирателна държавна намеса".
Макдоноу е съгласен, че американците са допуснали здравеопазването да се комерсиализира, да е "доминирано от бизнес- и корпоративна етика", които заразяват системата. "В много отношения системата вече не се грижи за пациентите, а работи за това акционерите, тоест собствениците, да получават повече от нея", посочва той.
25 милиона американци нямат здравноосигурително покритие
Системата в САЩ не е централизирана - предлагат се различни форми на здравно обслужване и застраховки.
Програмата Medicare обхваща лица на възраст от над 65 години, докато Medicaid има за цел да помогне на семействата с ниски доходи. Съществува и здравна застраховка, предоставяна от работодателя, наречена Employer Sponsored Insurance (ESI), както и отделни програми за военни ветерани и за представители на коренното население. Съществува и възможност за закупуване на индивидуална застраховка от частни застрахователи.
Според последните данни на Американската статистическа служба и актуално Национално проучване на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) обаче, най-малко 8% от населението, т.е. над 25 милиона души нямат здравноосигурително покритие.
Частната американска фондация Commonwealth Fund, която редовно сравнява ефективността на здравеопазването в САЩ с тази в други богати страни, систематично установява, че САЩ имат най-неефективната здравна система сред 10-те страни, които проучва: освен САЩ, това са още Австралия, Канада, Франция, Германия, Нидерландия, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство.
Поглед към Европа
Експертите често спекулират с възможността САЩ да почерпят опит от някои от страните, които ги изпреварват в това проучване, особено по отношение на достъпността и здравноосигурителното покритие.
Клаус Хурелман дава за пример германската система, но подчертава, че "тя не е лесна за копиране". Сложната система на Германия включва задължителни здравноосигурителни схеми и широкодостъпни услуги и от нея могат да се научат "важни уроци, особено за ангажимента към универсален достъп и финансиране, основано на солидарността", посочва представителят на Hertie School в Берлин.
"Но това не е модел от типа plug-and-play. Той функционира, защото съответства на специфичната философия на социалната държава и политическата култура в Германия, които се различават значително от много други части на света", уточнява Хурелман. Той посочва и някои съществуващи проблеми, например с достъпността на фона на нарастващите разходи за здравно осигуряване, които включват така наречените допълнителни плащания от джоба на пациентите.
Джон Макдоноу казва, че би приел системата на почти всяка друга страна. "Просто всички те са по-добри от нашата", казва той. "В момента в Съединените щати имаме огромни организации с нестопанска цел, които се консолидират, разрастват и доминират системата по особено суров и вреден начин, което създава голяма част от хаоса, който виждаме."
Клаус Хурелман обръща внимание и на още един аспект: огромната разлика между начина, по който повечето европейски правителства гледат на здравеопазването, и този, възприет от правителството на САЩ. "В Европа здравето масово се възприема като социално право, а в САЩ – много често като лична отговорност. Това оказва дълбоко влияние върху дизайна на системата, финансирането и обществените очаквания от нея", посочва експертът.
