Въпреки сивито небе над Париж хиляди французи дойдоха на булевард "Шан-з-елизе", за да видят традиционния военен парад послучай националния празник - Деня на превземането на Бастилията, съобщие ДПА.
Парадът прие новият френски президент Франсоа Оланд. До него и бе и спътницата му в живота, журналистката от "Пари мач" Валери Трирвильор, която напоследък разбуни духовете с едно съобщение в Туитър, възприето като намеса в политиката и нападкасрещу бившата партньорка на Оланд Сеголен Роаял.
Начело на парада, в който участваха 5000 представители въоръжените сили, бяха войници от контингента на Франция в Афганистан и от мисиите на ООН в чужбина.
В парада участваха стотици коне и военни машини, десетки самолети, включително френските изтребители "Рафал" и британските "Тайфун".
По централния парижки булевард минаха и 133-ма войници от бундесвера, част от френско-германската бригада, базирана в Страсбург. Участието им бе една от проявите, посветени на 50-годишнината на френско-германско помирение, скрепено с подписването на 22 януари 1963 г. на Елисейския договор.
Парадът завършиха десантчиците, които се спускаха с парашути в цветовете на френското знаме - сино, бяло и червено. Те се приземиха на площадка пред трибуната на държавния глава.
Силните пориви на вятъра отвяха обаче един от парашутистите по-далеч от целта и той навехна крака си при приземяването. Франсоа Оланд отиде при него, за да провери как се чувства и имал ли нужда от спешна помощ.
След парада Оланд разговаря с близки на войници и офицери, загинали в Ирак и Афганистан.
Следобед в чест на националния празник са отворени за посещение градините на президентския дворец.
Франция чества националния си празник в деня на превземането през 1789 г. на Бастилията - крепост в западното предградие на Париж Сент-Антоан, построена през XIV и разширявана и укрепвана през XVI и XVII век. Дълго е служила като преграда към подстъпите към града. По-късно е била превърната в затвор, главно за политически затворници.
За 400 г. обитатели на Бастилията са били много видни личности на Франция като писателят-моралист Франсоа дьо Ларошфуко и драматургът Бомарше. Два пъти затворник в Бастилията е бил и философът Волтер. При крал Луи ХV (1710‑1774) Бастилията си спечелва мрачната слава на затвор, в който хората изчезват завинаги в подземните й килии. За поколения французи тя е символизирала абсолютизма и деспотизма на кралете.
В края на XVIII Франция се оказва на ръба на банкрута. Свиканите Генерални щати - висшия съсловно-представителен орган, се самопровъзгласява за Учредително събрание и си поставя за цел изработването на конституционните основи на нов политически ред, изключващ абсолютизма.
Причината за обсадата на Бастилията от гражданите на Париж са плъзналите слухове, че кралят възнамерява да разпусне Учредителното събрание. В същото време кралските войски заемат позиция край Париж.
На 14 юли 1789 г. парижани, решени да окажат съпротива на кралските сили, се насочват към Бастилията, за да сложат ръка на складираните там оръжия, макар по традиция да се смята, че щурмът е с цел освобождаването на затворниците. По това време в крепостта е имало само седмина затворници, а гарнизонът, който я е охранявал надхвърлял сто войници. Щурмът продължил четири часа, началникът на крепостта бил пленен, а затворниците – пуснати.
След 14 юли парижкото кметство решава Бастилията да бъде съборена, което става през следващите три години.
Сега на мястото на разрушената до основи Бастилия се намира площад Бастилия – където се пресичат много улици и булеварди. В центъра на площада се издига колона, увенчана с бронзовата статуя на гения на свободата, дело на Огюст Роден. В едната си ръка той държи факела на цивилизацията, а в другата скъсаните вериги на робството.
Превземането на Бастилията се смята за началото на Великата френска революция. Денят на превземането на Бастилията е национален празник на Франция от 1879 г.
