М енингитът е едно от онези заболявания, за които повечето хора чуват само в крайни случаи - когато е вече твърде късно. Но това остро възпаление на мозъчните обвивки, често предизвикано от менингококови бактерии, е заболяване, което може да засегне всеки и да се развие толкова бързо, че в рамките на няколко часа да постави живота на човек в критично състояние.
Какво трябва да знаем за менингококовата инфекция
Менингококовата инфекция, освен менингит, може да причини и сепсис - опасна форма на инфекция на кръвта - и често води до тежки усложнения като оглушаване, мозъчни увреждания, ампутации, а в около 10% от случаите – и до смърт.
Особено застрашени са хората с отслабен имунитет, бебетата и малките деца, чиято защита срещу бактериални инфекции все още не е напълно изградена, както и юношите и младите хора, които живеят в затворени общности – като общежития, казарми или бежански центрове.
Менингококите - бактерии от вида Neisseria meningitidis - се предават по въздушно-капков път, при близък контакт, чрез кихане, кашляне, ръкостискане или дори при целувка. И най-коварното е, че близо всеки десети пълнолетен човек може да бъде носител, без дори да подозира. Те често не развиват симптоми, но са заразни за околните.
Всеки четвърти го носи, но малцина знаят: Доц. Кунчев за менингокока
Бактерията има поне 12 серогрупи, но пет от тях – A, B, C, W и Y – са отговорни за повечето регистрирани заболявания по света. Най-често срещаната в Европа, включително и в България, е серогрупа „В“, която причинява около две трети от всички случаи. При хора с добре функционираща имунна система инфекцията понякога преминава безсимптомно. Но ако се стигне до болестно развитие, последствията могат да бъдат сериозни – възпаление на мозъка, загуба на слух, когнитивни нарушения, бъбречна недостатъчност, а при тежки случаи и септичен шок.
Според Световната здравна организация менингококите са най-честата причина за бактериален менингит. Заболяването се развива особено агресивно в райони като Субсахарска Африка, където редовно се отчитат епидемии със стотици заболели на всеки 100 000 души. Но и в Европа случаите не са рядкост – особено при липса на профилактика.
- Симптоми
Първите симптоми на менингококовата болест често наподобяват грип – повишена температура, втрисане, главоболие, гадене. С напредването на инфекцията обаче се появяват по-специфични признаци като силна скованост на врата, светлочувствителност, обърканост и обрив по кожата – най-често червен или виолетов, който не избледнява при натиск.
При децата симптомите могат да се развият още по-бързо и неясно, което затруднява ранната диагностика и лечение. В някои случаи, в рамките на часове, инфекцията прогресира до сепсис – системна инфекция на кръвта, при която може да се наложи дори ампутация на крайници поради масивно увреждане на тъканите.
- Превенцията е възможна – и се нарича ваксина
Съвременната медицина предлага ефективна защита чрез няколко вида менингококови ваксини. Те са насочени към различните серогрупи: има ваксини само срещу серогрупа C (MenC), комбинирани ваксини срещу четирите основни групи A, C, W и Y (MenACWY), както и специално разработена ваксина срещу серогрупа B (MenB), която е най-актуална за Европа. Ваксината обикновено се прилага още в ранна детска възраст, но може да бъде поставена и при юноши, млади възрастни, както и при хора в риск – например с хронични заболявания, без далак или пътуващи в рискови региони.
Менингококови ваксини:
- MenC (само срещу серогрупа C) – използвана в някои национални имунизационни програми.
- MenACWY – четиривалентна ваксина срещу серогрупи A, C, W и Y. Препоръчва се за тийнейджъри, пътуващи, студенти в общежития.
- MenB – специална ваксина срещу серогрупа B. Тази форма е отговорна за повечето случаи в Европа и България.
Ваксините се прилагат по различни схеми, според възрастта и риска. Например:
Възрастова група Препоръчвани ваксини
2-12 месеца MenB + MenACWY
11-18 години MenACWY + бустер
Възрастни в риск MenACWY + MenB
За съжаление, в България менингококовата ваксинация не е част от задължителния имунизационен календар и към момента се прилага по желание и срещу заплащане. Това прави изключително важна ролята на информираността – както на родителите, така и на лекарите, които могат да препоръчат поставянето ѝ.
Световната здравна организация подчертава необходимостта от ваксинация, особено в контекста на високия риск сред децата и тийнейджърите. Освен ваксините, препоръчва се спазване на основни хигиенни мерки – като редовно миене на ръцете, избягване на споделяне на прибори, съдове и предмети от бита, както и ограничаване на контакт с болни.
