В Белгия печелят фламандските националисти

Ф�м �мандската националистическата партия Нов фламандски алианс (НФА), ръководената от Барт де Вевер, не изчака окончателните резултати от произведените в Белгия парламентарни избори и се обяви за победител от вота, предаде Ройтерс.

"НФА спечели изборите. Сега пред вас стои една партия, която получава около 30% от вота на фламандците", заяви пред ликуващо множество в Брюксел Барт Де Вевер.

"Фламандците гласуваха за промяна, ние няма да ги разочароваме.

Държавата трябва да бъде реформирана", каза лидерът на НФА, цитиран от Франс прес.

Де Вевер обаче протегна ръка към съперниците си от Фландрия и към френскоезичните партии, предаде АФП.

"70% от фламандците не са гласували за нас. Ние ще трябва да изградим нови мостове с другите партии. Ще трябва да поемем нашите отговорности и да продължим с преговорите на институционално и финансово ниво.

Трябва да се насочим и към френскоезичните. Никой няма интерес да блокира положението в тази страна.

Белгия се нуждае от една действаща структура. За никого не е от полза да отстъпваме назад, трябва да напредваме заедно", добави лидерът на фламандските националисти, цитиран от АФП.

НФА защитава идеята за превръщането на Белгия на първо време в конфедерална държава, в която съществената част от властта и правомощията ще бъдат поверени на районите, което пък ще позволи на Фландрия "да лети със собствените си криле", а в дългосрочен план ще доведе до изчезването на Белгия в полза на една

независима Фландрия, която да бъде член на ЕС,

припомня АФП.

НФА наистина печели изборите, сочат резултатите от преброени 96,5% от бюлетините, предаде агенция Франс прес.

НФА печели 28,3% във Фландрия, а някогашната най-влиятелна партия в региона - на християндемократите и фламандците, е втора със 17,5%.

Трета по брой на получените гласове във Фландрия е партията на фламандските социалисти с 15%, а партията на фламандските либерали, която с напускането на правителството предизвика извънредните избори, е подкрепена само от 14%.

Крайнодясната Фламандски интерес получава 12,7%, Зелените - 7%, а Листа Дедекер - 3,7%.

Във френскоезичната област Валония печели Социалистическата партия с 36,5%, следвана от либералите от Реформаторско движение с 24,8%, от Демократично-хуманистичния център с 14,8%, Еколо с 12,8% и десния Национален фронт с 3,4%.

Резултатите показват прецедент за Белгия, защото досега нито една политическа сила, защитаваща идеята за независимост на Фландрия, не е печелила изборите за федерален парламент.

Гласуването в Белгия е задължително и вот пускат 7 726 632 избиратели.

Изборите дойдоха напълно неочаквано. Преди малко повече от месец правителството се разпадна, след като една от партиите в управляващата коалиция, на либералите фламандци, се оттегли от правителството с довода, че няма напредък по решаването на проблема "Брюксел - Хале - Вилворде".

В това наименование, включващо столицата Брюксел и прилежащи й общини, от години се концентрират и не намират решение нелеките

проблеми на съжителство между двата големи етнически региона в Белгия - Фландрия и Валония.

Говорещите фламандски, които са 60% от населението на Белгия, се оплакват, че техният език и култура са застрашени от разпространението на френския откъм региона на столицата.

Говорещите френски твърдят, че да се брани така фламандският език е проява на дребнавост и тесногръдие.

Пряко изборите ще изпратят 150 депутати в Камарата на представителите (долната камара в двукамарния белгийски парламент) и 50 в Сената.

В горната камара заседават 71 сенатори, но 21 се кооптират или се посочват в точно определен брой от парламентите на Фландрия, на Валония, на Брюкселския регион и на белгийците с майчин език немски (около 250 хил. души).

Непряко обаче тези парламентарни избори трябва да дадат отговор на изключително важен въпрос -

накъде ще тръгне Белгия като държава.

Посоките са две - запазване на сегашната федерална структура или разцепване и обособяване на две независими държави - Фландрия и Валония.

Две-трети от французите се обявяват за присъединяване на френскоезичния регион Валония към Франция, ако Белгия се разпадне на две.

Това сочи ново допитване до обществеността, публикувано във всекидневника "Франс соар".

Броят на привържениците на "осиновяването" нараства стабилно от 2007 г. насам и в началото на юни е достигнал 66%. Най-силна е подкрепата в пограничните райони с Валония, където 75% от французите са за присъединяване на региона.