С наближаването на парламентарните избори на 12 април унгарският премиер Виктор Орбан е изправен пред най-сериозното си политическо предизвикателство от 16 години насам, като неговата партия „Фидес“ се сблъсква с недоволство сред избирателите и икономически трудности.
Слабата икономика е сред основните причини за разочарованието. През 2025 г. брутният вътрешен продукт на Унгария е нараснал едва с 0,4%, като държавната индустриална политика на Орбан се посочва като един от факторите.
„Когато има по-малко конкуренция и повече микромениджмънт от страна на правителството, независимо от държавата или системата, това води до по-неефективна икономика. Унгария не е изключение“, казва старшият икономист на ING в Будапеща Петер Вировач.
Един от най-ярките примери е инвестицията за милиарди долари в производството на електромобили и батерии, която е изкривила пазара на труда, но не е донесла очакваните икономически ползи.
Натрупаната инфлация в страната надхвърля 57% от края на 2019 г., при под 27% в САЩ за същия период, което е изчерпало спестяванията на домакинствата. Въпреки ръста на заплатите, нови данни показват, че през 2024 г. домакинствата са харчили едва 73% от средното за Европейския съюз за стоки и услуги.
Много унгарци смятат, че управляващите използват властта за лична изгода. Организацията „Трансперънси интернешънъл“ класира Унгария като най-корумпираната държава в ЕС през последните четири години, като през 2025 г. страната заема 84-о място от 182 държави по Индекса за възприятие на корупцията, спрямо 53-то място през 2010 г.
Правителството оспорва тези оценки, като твърди, че по-ниското класиране се дължи повече на политическото напрежение с Брюксел, отколкото на реално увеличаване на корупцията.
Общественото недоволство се засилва и заради скандали, свързани с представители на „Фидес“, които подкопават имиджа на партията като защитник на традиционните ценности. През последните години имаше случаи на компрометиращи видеозаписи и участия в скандали, включително и по време на ограниченията заради Ковид-19.
През 2024 г. президентът Каталин Новак подаде оставка след обществено възмущение заради помилване на човек, осъден за прикриване на сексуално насилие в държавен дом за деца. Скандалът нанесе сериозен удар върху управляващите.
Основният опонент на Орбан - Петер Мадяр - придоби популярност именно след този случай. Бивш вътрешен човек в „Фидес“, той премина към опозиционната партия „Тиса“ и се утвърди като силен критик на управлението, обвинявайки го в корупция и злоупотреба с власт.
На изборите за Европейски парламент през 2024 г. „Тиса“ получи над 29% от гласовете, а според проучване на „Икономист“ от края на февруари води пред „Фидес“ с 48% срещу 39%.
В отговор управляващите предприеха серия от социални мерки преди изборите – увеличения на пенсии, данъчни облекчения за майки, повишаване на минималната заплата и заплатите в публичния сектор. Експерти предупреждават, че тези действия са краткосрочни и няма да подобрят икономиката, като се очаква бюджетният дефицит да нарасне.
Орбан отново използва реторика за външни заплахи, включително твърдения, че Европейският съюз иска да въвлече континента във войната в Украйна, както и обвинения към Киев за „петролна блокада“ чрез тръбопровода „Дружба“.
Той блокира и европейски заем за Украйна на стойност близо 105 милиарда долара, въпреки че Киев е приел условия за възстановяване на повредената инфраструктура.
Ако опозицията спечели, възможностите за реформи ще зависят от размера на мнозинството, тъй като за ключови промени е необходимо квалифицирано мнозинство. В същото време „Фидес“ има влияние в редица институции, което може да затрудни промяната.
Най-ясната разлика между двете страни е във външната политика. Платформата на „Тиса“ критикува управлението за отдалечаване от Европейския съюз и подчертава необходимостта страната да се ориентира към Европа, а не към Русия, която определя като агресор във войната.
