69-годишният бял националист си спечели известност през 90-те години, когато водеше борба за запазване на апартейда и настояваше Южна Африка да бъде държава само на белите хора, а цветнокожите да бъдат наемани само за временна работа.
Тербланш е бил пребит с железни пръти и убит с мачете от двама свои служители, докато спял навръх Великден.
Един от нападателите, които вече са задържани, е непълнолетно момче на 16 години, а другият е 21-годишен.
Официалният мотив за убийството е, че Тербланш не платил заплатите им.
Полицията открила Тербланш със сериозни рани по главата и тялото, но все още жив. Той починал в болница след два часа. Според очевидци е бил обезобразен до неузнаваемост.
Движението на лидера се закани, че ще отмъсти за смъртта му,
но призова своите членове да запазят спокойствие засега и да не реагират прибързано.
Противно на желанието на нашите привърженици, ние ги призоваваме да останат спокойни за момента, заяви генералният секретар на Африканерското движение за съпротива.
Партията ще се събере на конференция на 1 май, за да вземе решение за конкретни бъдещи действия.
Въпреки активизирането й през последните две години, Тербланш живееше изолирано след излизането си от затвора през 2004 г., където излежа шестгодишна присъда за опит за убийство през 1996 г. на чернокож работник във фермата му.
Пострадалият Пол Мотшаби останал осакатен и умствено увреден, след като белият лидер го пребил с тъп инструмент, защото си взел почивка без разрешение. На същия процес Тербланш бе осъден и понеже насъскал кучето си срещу чернокож служител на бензиностанция.
Смъртта му съвпадна със засилени опасения от расова поляризация
в Южна Африка след случая с лидера на младежката лига на управляващия Африкански национален конгрес, пял песен с припев: "Убий бура!"
Бившият полицай Юджийн Тербланш и още шестима основават Африканерското движение за съпротива през 1972 г. в отговор на прекалено либералната според тях политика на правителството, която щяла да доведе до край на апартейда.
Борейки се за чистобяла държава, в която черните да бъдат допускани само като приходящи работници, повече от 20 години той балансираше на ръба между политиката и тероризма, припомня британският в. "Индипендънт".
Популярният лидер пристигаше на кон на митингите на своите привърженици, размахващи огнестрелни оръжия, полицейски палки и ножове, охраняван от бодигардове с маскирани лица, облечени във военни униформи в черно или хаки.
Речите му обаче често бяха несвързани и карикатурни и дори стана за смях, когато падна от коня си на един от собствените си паради.
Той безмилостно бе осмян от британския режисьор Ник Брумфилд през 1991 г. в документалния филм "Лидерът, неговият шофьор и жената на шофьора".
През 1989 г. срещу него се надигна бунт в собствената му партия,
след като бе засечен посред нощ при африканерски паметник в компанията на известна журналистка и бивш модел.
Двамата отрекоха да имат романтична връзка, но привържениците му, разгневени от слуховете за неговото женкарство и пиянство, настояха да подаде оставка. Той обаче отказа.
Макар че заплашваше да вземе със сила властта, ако бялото правителство капитулира пред Африканския национален конгрес, когато той спечели изборите праз 1994 г., партията му западна.
През 1998 г. пое политическа и морална отговорност пред комисията за установяване на истината и за помирение за бомбените атентати, целящи са провалят изборите през 1994 г., при които загинаха 21 души.
Източник: БТА
Последвайте ни
