П резидентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че американските сили биха могли да превземат експортния петролен център на Иран на остров Харк, докато войната навлиза във втория си месец, пише Al Jazeera.
- Какво е казал Тръмп?
В неделя Тръмп заяви, че желанието му е да "вземем петрола" в Иран. В понеделник той заплаши, че САЩ могат да ударят енергийната инфраструктура на страната, включително петролни кладенци, ако Техеран не отвори отново Ормузкия проток, който според него е блокиран и е причинил глобална енергийна криза.
В интервю за Financial Times Тръмп заявява, че "предпочитанието му би било да вземе петрола" в Иран и че американските сили могат да завземат експортния хъб на остров Харк.
Харк е малък коралов остров (22 кв. км) в провинция Бушер, силно охраняван от Иранската революционна гвардия. През него преминават около 90% от иранския износ на петрол, приблизително 1,5 милиона барела дневно.
На 14 март Тръмп твърди, че ВВС на САЩ са бомбардирали военни обекти на острова, като по-късно добавя, че е "избрал да не унищожи напълно" петролната инфраструктура там, но би го направил при по-нататъшна ескалация.
- Колко важен е иранският петрол?
Иран е сред най-големите производители на петрол в света и държи:
- вторите по големина запаси от природен газ в света
- третите по големина запаси от суров петрол
Страната има около 157 милиарда барела доказани петролни резерви, което е приблизително:
- 24% от запасите на Близкия изток
- 12% от световните доказани запаси
Иран добива около 3,3 милиона барела петрол дневно и е деветият най-голям производител в света.
Преди войната износът е бил около 2 милиона барела дневно, но е намалял значително след санкциите, наложени от САЩ през 2018 г.
- Може ли САЩ да "вземат" иранския петрол?
Според цитирани американски официални лица Пентагонът разглежда ограничени операции, включително възможни рейдове на остров Харк и крайбрежни обекти около Ормузкия проток.
Но дори при военен контрол над Харк, това не би дало автоматичен достъп до иранския петрол като ресурс. За реално използване на петролните залежи САЩ биха трябвали да контролират добивните полета и рафинериите в континентален Иран, тоест практически да окупират страната.
- Какво би означавало това за света?
Иран има БВП от около 457,5 млрд. долара (2023 г.), като приходите от петролен износ са около 53 млрд. долара.
Експерти посочват, че ако санкциите бъдат премахнати и иранският петрол се върне свободно на пазара, това би увеличило глобалното предлагане и потенциално би намалило цените.
В момента обаче войната е довела до рязък скок на цените, "Брент" се е повишил до около 116 долара за барел.
- Исторически контекст
САЩ имат дълга история на намеса в иранския петролен сектор. През 1953 г. ЦРУ участва в свалянето на министър-председателя Мохамад Мосадък след национализацията на петролния сектор. Това е операция, известна като "Операция Аякс".
По-късно шахът е върнат на власт, а това събитие остава ключова точка на напрежение в отношенията между Иран и Запада.
Днес иракските петролни приходи все още се съхраняват чрез механизми под американско влияние, което често се посочва като пример за продължаващо икономическо влияние на Вашингтон в региона.
