"Хв виер Прадо", "Абанкай", "Арекипа" - за жителите на Лима тези булеварди са синоним на всекидневния кошмар с движението и шума в над 8-милионната столица на Перу, която може би е най-изостаналата в Латинска Америка по отношение на транспорта.
"Слизайте, слизайте! Качвайте се, качвайте се! " - викат "кобрадорес" (кондукторите), притискайки пътниците на микробуси, които си проправят път в кошмарните задръствания с натиснати клаксони.
В същото време насред невъзможния трафик таксиметрови шофьори си четат вестника зад волана, а Лима се задушава от газовете на автомобилите, които се движат със скоростта на пешеходци.
Според неотдавнашно проучване на Католическия университет задръстванията са източник на стрес и лошо настроение за 60% от жителите на столицата.
40% от тях задължително закъсняват за работа заради тях.
Трима на всеки четирима стават много рано, за да избегнат трафика.
Със срам трябва да признаем, че Лима без съмнение е най-изостаналата столица в Латинска Америка по отношение на транспорта, отбелязва Луис Киспе Кандия, председател на неправителствената организация "Лус амбар" (Оранжева светлина), която се опитва да влияе върху държавната политика по отношение на тази "критична и хаотична ситуация".
Липса на градоустройствено планиране, на държавни инвестиции, на приемственост при проектите, на култура на движение, съмнителен контрол над "джунглата" от 35 хил. комбита (микробуси) или на автомобилния парк, част от който е безнадеждно остаряла: това са симптомите на метрополиса, който се разраства твърде бързо.
За 50 години населението на Лима е нараснало шест пъти. Тенденцията на масова миграция на селското население към града се е засилила между 80-те и 90-те години заради терора на "Сияйна пътека" - партизанска организация, чийто конфликт с държавата остави 70 хил. убити и безследно изчезнали.
Масовият внос на коли втора употреба през 90-те години
увеличи достъпа до личен транспорт. Сега в Лима има 1,1 млн. автомобила срещу 450 хил. преди 20 години.
Именно това е проблемът на Лима, оплаква се Марио Солис, който кара такси 12 часа, пет от които минават в задръствания. Той изпитва ужас от увеличаването на новите регистрации на автомобили (с 8,7 на сто за 2010 г.).
Таксиджията се присмива на спорадичните кампании на властите: този месец глоби за пешеходците без значение от мястото, където пресичат, а миналата година - за безпричинно използване на клаксоните.
Според проучване на университета в Лима от 2009 г. 86% от шофьорите на таксита са били принудени да подкупят полицай, за да си затвори очите за дребно нарушение. На 40 на сто от тях това се случва редовно - три или четири пъти на година.
Жителите на Лима предпочитат маршрутките,
които се наложиха през 90-те години - претъпкани и не много сигурни транспортни средства, но по-евтини и най-вече единствените, които пътуват навсякъде.
Това е дилемата на града - необходимостта да се придвижваш всеки ден и нуждата от дългосрочно решение, обобщава социологът Марио Солеси.
Последната значима инвестиция в транспорта е "Виа експреса" (бърз път), който пресича Лима 12 км от север на юг и който бе започнат през... 1972 г., припомня Киспе.
Пускането в средата на 2010 г. на "Метрополитано", бърз автобус в отделна лента за движение, какъвто Богота има от 10 години или Куритиба (в Бразилия) от 30 години, изглежда, е началото на някакво решение. На първо време обаче мрежата ще задоволява нуждите на по-малко от 10% от жителите на Лима.
Същевременно, през 2011 г. ще бъде открита линия на надземен влак, обслужващ предградията, като проектът бе започнат в далечната 1986 г.
С това темпо малко жители на Лима дръзват да си мечтаят за метро, въпреки че е предвидено предварително проучване за изпълнимост на проекта през следващите три години.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
