В се още не мога да разбера какво означава „съвременна“ македонска идентичност и „съвременен“ македонски език, тъй като има опит да бъдат вмъкнати доклада на Томас Вайц за Северна Македония. В този смисъл мисля, че в момента, предвид обстоятелствата, не смятаме, че са създадени условията за конституционни промени, защото е очевидно, че конституционните промени са може би най-малкото искане, което България е планирала по отношение на македонския въпрос.
Мицкоски се зарече, че няма да впише българите в конституцията на РСМ
Това заяви македонският външен министър Тимчо Муцунски в интервю за „360 степени“.
Муцунски заяви, че резултатът от предстоящите местни избори няма да повлияе на позицията на правителството относно конституционните промени.
„Мисля, че позициите ни са съвсем ясни и резултатът от предстоящите местни избори няма да повлияе на тези позиции. Това няма да повлияе на очакването ни за предвидимост, няма да повлияе на очакването ни, че когато нашият съсед (визира България – бел.ред.) изисква от нас определени промени в областта на правата на малцинствата, той трябва да очаква, че и ние ще имаме някакви очаквания, че ще спазват решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), очакването ни за по-голяма яснота в европейските документи, за да не бъдем поставяни отново в същото положение. Това не е първата отстъпка, която се изисква от нашата страна от този род, и да, процесът на европейска интеграция на всички страни във всички фази на разширяване е бил труден и сложен, но никой не е бил толкова труден и сложен, колкото македонския случай и от тази гледна точка не очаквам да има промяна след местните избори по отношение на позицията, която ние като държава имаме по този въпрос“, каза външният министър.
Той заяви, че за Северна Македония е решаващо значение пътят към пълноправно членство в ЕС да е предвидим.
„Нека знаем, че ако решим да вземем важно решение, което е трудно, което е сложно и създава разделения в обществото ни, то ще бъде последното по рода си. Особено след развитието на ситуацията в рамките на AFET (комисията по външни работи на Европейския парламент), става все по-очевидно, че не става въпрос за конституционни промени, а за нещо по-сложно, особено когато става въпрос за отношението на България към македонския въпрос - отношение, което се задълбочава в теми, в които е неестествено да се задълбочаваме през 21 век, особено между два съюзника от НАТО. Все още не мога да разбера какво представляват „съвременна“ македонска идентичност и „съвременен македонски език“, тъй като има опит да бъдат вмъкнати в този документ от ЕП и в този смисъл мисля, че в момента, оценявайки обстоятелствата, не смятаме, че са създадени условията за конституционни промени, защото е очевидно, че конституционните промени са може би най-малкото искане, което България е планирала във връзка с македонския въпрос“, казва Муцунски.
Министърът заяви ЕС трябва да покаже, че няма да позволи на отделни държави членки да възпрепятстват стабилността на Западните Балкани поради проблеми с идентичността.
Македония без дата за преговори за еврочленство
Той обявява засилен процес на обяснение, че е плашещо как държава членка на НАТО, съзнателно или несъзнателно, влиза в наратив за дестабилизация на региона, за който поне на европейска земя е отговорна само Русия.
„Отговорността в момента е наша, да намерим решения и компромиси и работим по това вече година. От наша страна има искрено и всеотдайно желание за компромиси. За съжаление, през последната година не видяхме такова желание от страна на България, за да бъда напълно честен, за период дори нямаше правителство, но през последните месеци дори има легитимно политическо правителство в София, но не се вижда никакво желание“, добави главата на македонската дипломация.
Пътят на Северна Македония към пълноправно членство в Европейския съюз е предмет на продължителни и сложни преговори, основно свързани с двустранни въпроси с България. Двете държави, съюзници в НАТО, имат дълбоки исторически и културни връзки, които обаче са и източник на значителни спорове относно националната идентичност, език и историческо наследство. Този спор ескалира до блокиране на преговорния процес на Северна Македония за присъединяване към ЕС. В основата на настоящото напрежение е така нареченото "френско предложение" от юли 2022 г. Този компромис, приет от държавите членки на ЕС и тогавашното правителство на Северна Македония, предвижда отваряне на преговорите за членство, но поставя като условие Северна Македония да направи конституционни промени. Тези промени включват вписването на българите като един от държавотворните народи в конституцията на страната. От българска страна това се възприема като важен елемент за гарантиране правата на българското малцинство в Северна Македония и за признаване на историческите факти.Северна Македония, и по-специално настоящото правителство, изразява сериозни резерви относно безусловното приемане на тези конституционни промени. Външният министър Тимчо Муцунски и премиерът Християн Мицкоски многократно са заявявали, че макар да има готовност за конституционни промени, те настояват за "отложено прилагане" или допълнителни гаранции. Те търсят увереност, че след изпълнението на това условие България няма да поставя нови двустранни пречки пред европейската интеграция на Северна Македония. Според Скопие, без подобна предвидимост, подобна отстъпка би могла да бъде последвана от нови искания, задълбочаващи спора за "съвременната македонска идентичност и език", теми, които са особено чувствителни за македонската страна. От българска гледна точка, позицията е последователна – Скопие трябва да изпълни ангажиментите, поети по "френското предложение". Европейският съюз, включително Франция като инициатор на компромиса, потвърждава, че преговорната рамка е окончателна и не подлежи на предоговаряне. Френският посланик в Северна Македония Кристоф Льо Риголер подчертава, че макар да разбира загрижеността на Скопие за предвидимост, процесът на европейска интеграция е сложен и изисква единодушието на 27 държави членки, което прави абсолютните гаранции трудни за осигуряване. Напрежението се усилва и от взаимни обвинения. Северна Македония изтъква, че България не спазва решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), касаещи македонци, живеещи на нейна територия, докато България настоява за изпълнение на всички изисквания за правата на българите в Северна Македония. Македонският външен министър също така изразява опасения, че продължаващото блокиране от страна на държава членка на НАТО може да бъде възприето като дестабилизация на региона на Западните Балкани. Служебният характер на българското правителство също е предмет на коментар от македонска страна, която поставя под въпрос неговата легитимност да взима решения по толкова важни двустранни въпроси.Тази патова ситуация създава несигурност както за бъдещето на европейската интеграция на Северна Македония, така и за стабилността на региона. Необходимостта от възстановяване на доверието и фокусиране върху конкретно сътрудничество между двете страни се подчертава като ключов елемент за преодоляване на продължаващата безизходица.
