- Във флорентинския манастир „Сан Марко“ е открит документ за XIX-вековен лечебен винен еликсир с листа от кока и кола ядки - рецептата наподобява съставки, използвани по-късно от създателя на Coca-Cola, но няма доказана връзка между двете напитки.
- Еликсирът на монасите е бил рекламиран като средство срещу умора и възстановяване на силите - съдържал 10 г боливийски листа от кока и 30 г кола ядки, а аптеката „Сан Марко“ го е продавала широко преди забраната на кокаиновите продукти през 1961 г.
- Историците подчертават, че подобни напитки с кока са били популярни в Европа през XIX век - американецът Джон Пембъртън създава Coca-Cola през 1886 г. със собствена рецепта без алкохол, а откритият флорентински документ остава интересна, но недоказана връзка.
Was Florentine friars’ fatigue-fighting elixir a precursor to Coca-Cola? https://t.co/j2aZmivoP3
— The Right News, Right Now. (@BradPorcellato) July 30, 2026
Италиански монах откри документ в аптечните архиви на древен манастир във Флоренция, описващ лечебна напитка, приготвена от боливийски листа от кока и кола ядки. Това предизвика предположения, че тя може да е била предшественик на прочутата американска безалкохолна напитка Coca-Cola, пише The Guardian.
Отец Мануел Русо, ректор на манастира „Сан Марко“, разказа, че е попаднал случайно на пожълтелия документ, нещо като рекламен флаер, докато подреждал архивите.
Флаерът описва рецептата за elixir vinoso ricostituente, възстановителен винен еликсир, приготвен с 10 грама боливийски листа от кока и 30 грама кола ядки, смесени с вино. Монасите, които създали напитката, я рекламирали като тонизиращо средство за възстановяване на тялото и ума след умора, причинена от болести и стареене.
Документът не е датиран, но се смята, че е бил създаден около средата на XIX век, по времето, когато монасите са развивали активна търговия с боливийски листа от кока, внесени в Италия от мисионери. Това се случва много преди тези листа да бъдат забранени по света през 1961 г. заради съдържанието на естествения алкалоид, използван за производството на кокаин.
Рецептата била сходна с тази, използвана от американския фармацевт Джон Пембъртън, който през 1886 г. създал сладък сироп чрез смесване на екстракт от листа на кока и кола ядки. Местните закони за алкохола не му позволили да използва вино, затова той комбинирал съставките с газирана вода. Така тоникът на Пембъртън в крайна сметка се превърнал в Coca-Cola.
Рецептата на истинската „Кока-Кола“
След като научили за откритието на Русо, някои местни медии започнали да поставят въпроса дали произходът на безалкохолната напитка всъщност не е във Флоренция, а не в Съединените щати.
Липсват обаче доказателства за връзка между напитката на монасите и рецептата за Coca-Cola, затова Русо, който открил и няколко празни бутилки, съдържали еликсира, предпочита да бъде предпазлив.
„Не искам да привлека дело от Coca-Cola или нещо подобно“, пошегува се той. „Г-н Пембъртън е изобретил собствена рецепта, при това без алкохол… Освен това по онова време и други хора произвеждали подобни лекарства с листа от кока. Това било доста разпространено в Италия и Франция. Единственото, което мога да кажа, е, че аптеката „Сан Марко“ е имала собствена рецепта.“
Като възможен източник на вдъхновение за Coca-Cola се посочва и Kola Coca, алкохолен сироп, създаден през 1885 г. от производители на спиртни напитки във Валенсия, Испания.
Други документи, открити от Русо, показват, че напитката на флорентинските монаси, чиято цена варирала между 2 и 6 италиански лири, по-малко от един цент в днешна валута евро, била изключително популярна сред клиентите.
„Тя имаше фантастични свойства срещу умората, включително умората, свързана със стареенето“, каза отец Русо. „Докато боливийските листа от кока не бяха забранени, защото дотогава вече беше разбрано, че кокаинът е по-скоро проблем, отколкото лекарство, бих казал, че това беше един от най-продаваните ни продукти.“
"Кока-кола": Рецептата ни остава тайна
Манастирът „Сан Марко“ е основан през 1436 г. на улица „Кавур“ във Флоренция, а аптеката му отваря врати през 1460 г., за да обслужва бедната местна общност.
Русо разказва, че аптеката, която той определя като „едно от най-красивите неща, които имаме в манастира“, все още работи, въпреки че през 1995 г. местоположението ѝ е преместено в друга част на тосканския град.
Оригиналните помещения обаче са запазени, включително останките на крокодил, донесен от река Нил, който виси от тавана още от XVII век. През XIX век европейските аптекари често окачвали крокодили и други влечуги от таваните на магазините си, за да показват на клиентите, че разполагат с редки и екзотични съставки.
Русо открил също етикети за чист кислород, коняк и пречистен петролен спирт.
„Инвентарът в архивите на аптеката е невероятен“, каза той.
