Eвропейската централна банка налива по 60 млрд. евро месечно в еврозоната, с цел да ускори инфлацията и икономическия растеж.
Това се случва на фона на нулева основна лихва и отрицателен лихвен процент по депозитите.
В САЩ и Япония лихвените нива също са нулеви. А в най-голямата скандинавска икономика, Швеция, основният лихвен процент е отрицателен.
Във Великобритания и Китай централните банки наливат милиарди във финансовия сектор, за да поддържат темпа на икономически растеж.
На практика, с изключение на Русия, Украйна, Беларус, Бразилия и няколко африкански държави, няма централна банка по света с основен лихвен процент над 10%.
На пазарите на облигации инвеститорите търсят максимална сигурност, на фона на една твърде несигурна икономическа среда.
Държавни дългове на стойност над 2 трилиона долара се търгуват с отрицателна доходност в глобален мащаб. Става въпрос основно за краткосрочни книжа, използвани като обезпечение при получаване на заеми от банките. Така инвеститорите реално си плащат за облигациите, които са купили.
Феноменът обаче засяга не само държавите. По подобен начин стоят нещата и с дълга на големите корпорации.
Свят, в който длъжникът получава пари за това, че е взел заем, не изглежда нормален. Но дали наистина е така?
Централните банки вече нямат никакъв контрол върху ситуацията. А икономиката и най-вече крайното потребление, а от там и търговията, не растат с темповете от миналото.
До този момент търсенето в глобален мащаб беше движено от подобряването на стандарта на живот в Китай и други развиващи се пазари. Важен фактор за потреблението е и контролираното остаряване на продуктите, което създава нуждата от тяхната замяна в сравнително кратки срокове.
Светът обаче се сблъсква с феномена на ограниченото крайно търсене. Докато в Африка и други слаборазвити райони има твърде много структурни проблеми, за да могат държавите да повторят китайското чудо, съществуващите пазари се насищат. Хората не могат да потребяват неограничено.
В един застаряващ свят на богати страни със сериозни демографски проблеми, поддържането на растежа на крайното потребление ще става все по-трудно.
Феноменът на отрицателните лихви няма да засегне само държавите и корпорациите, а вероятно дори и хората.
В не чак толкова далечно бъдеще не би било странно ако банките плащат на длъжниците с отлични кредитни досиета, за това, че са взели кредит. В новата финансова реалност кредиторите ще печелят от свързани услуги, а не от даването на пари назаем.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!