В ъпреки десетилетия усилия за уеднаквяване на въоръжението, страните от НАТО продължават да поръчват оръжия с различни технически изисквания – практика, която оскъпява производството и забавя натрупването на военни запаси.
Това посочва помощник-генералният секретар на алианса по въпросите на отбранителната индустрия, иновациите и въоръженията Таря Яакола, цитирана от Business Insider.
НАТО: Русия остава най-голямата и пряка заплаха
Всеки поръчва сам – и плаща повече
По думите ѝ, най-ефективният и изгоден подход е държавите да купуват въоръжение съвместно. На практика обаче много от съюзниците продължават да действат самостоятелно.
„Когато разговарям с представители на индустрията, те постоянно казват, че отделни държави идват при тях със свои специфични изисквания. Това е нещо, което трябва да се избягва“, подчертава Яакола по време на изказване в Chatham House.
Тази раздробеност води до паралелно разработване на сходни оръжейни системи, което не само разпилява ресурси, но и увеличава цената на всяка отделна единица техника.
НАТО започва съвместна тренировка Neptune Strike 26-1 във въздушното пространство на България
По-малко координация, по-трудна съвместимост
Липсата на унификация има и друг сериозен недостатък – затруднява взаимодействието между армиите. При съвместни операции различните системи често изискват допълнителна координация, което може да забави реакцията на бойното поле.
Според Яакола съюзниците трябва да насочат усилията си към по-тясно сътрудничество и общи проекти, които не само ще намалят разходите, но и ще подобрят оперативната съвместимост.
„Трябва да сме сигурни, че използваме парите на данъкоплатците възможно най-ефективно“, подчертава тя, като отбелязва, че разходите за отбрана растат по-бързо от тези в гражданския сектор.
НАТО строи нов военен корпус в Турция, плановете са започнали миналата година
Има работещи примери
Като положителен пример за координация Яакола посочва производството на ракети-прехватчи за системата Patriot missile system, при което вече се разширява съвместното производство, включително в Германия.
Въпреки това, по думите ѝ, потенциалът за още по-дълбоко сътрудничество между съюзниците остава значителен – особено в контекста на нарастващите заплахи и нуждата от бързо попълване на военните арсенали.
