Д онбас в Украйна е богат миньорски регион, но повсеместният дефицит в бившия СССР обрича хората на бедност. Масовите миньорски стачки от 1989/1990 проправят пътя към независимостта на страната. Как се стигна дотам, съобщи Deutsche Welle.
Повече от 90% от жителите на Украйна подкрепиха Декларацията за обявяване на независимостта на страната на национален референдум, проведен на 1 декември 1991 година. Абсолютното мнозинство от жителите на Донецка област, част от която в момента е окупирана от Русия, също гласува за независимостта на Украйна - 83,9% от избирателите там бяха „за“. Какви бяха настроенията в навечерието и в деня на референдума в Донбас? ДВ разговаря с историци и свидетели на онези събития.
Миньорите се обявиха за независимостта на Украйна
В навечерието на обявяването на независимостта Донбас беше обхванат от миньорски стачки, които започнаха още в края на 1980-те години. Една от основните причини за първите протести беше изострянето на социално-икономическите проблеми в резултат от упадъка на въгледобивната промишленост. По онова време в региона цареше и тотален дефицит на всякакви храни и стоки за бита. Първата стачка на миньорите започва на 15 юли 1989 г. в мината „Ясиноватская-Глубокая“ в Макеевка, Донецка област. След като недоволните миньори бяха подкрепени от работниците от други мини, до 25 юли в цяла Украйна стачкуваха вече около половин милион миньори.
„Това беше много бурен период за Донецка област, всъщност за цяла Украйна. Но Донецк беше епицентърът на събитията. В града се обсъждаха много активно въпросите, свързани с миньорските стачки и исканията на миньорите“, разказва историкът от Украинския институт за национална памет Игор Каретников, който е бил свидетел на тези събития.
Постепенно стачките на миньорите придобиха политически оттенък, превръщайки се в мощно политическо движение с искания за оставка на президента на СССР, разпускане на Съвета на народните депутати на СССР и признаване на суверенитета на Украйна.
„Едно седмично издание от Лвов тогава написа, че миньорският регион Донбас още през 1991 г. е заел водеща позиция по националния въпрос, защото именно миньорите в своите искания по време на стачките настояваха да се приеме документ за пълната независимост на Украйна. Към онзи момент вече действаше Декларацията за държавния суверенитет на Украйна, но това беше недостатъчно. В своите стачки миньорите обръщаха внимание на необходимостта да се приеме документ за пълната независимост на Украйна от СССР, страната да има собствена конституция, парична единица и собствени закони“, спомня си Игор Каретников.
Как се родиха „руховците“ в Донецк
На фона на миньорските протести през 1989 г. в региона започна да действа Донецката областна организация "Народний рух України" (на бълг. – Народно движение на Украйна), създадена върху основите на Донецкото областно дружество за украинския език "Т. Г. Шевченко". Тъй наречените "руховци" открито говореха за украинската независимост, за защитата на украинския език и култура.
„И Обществото на украинския език, и „Народното движение на Украйна“ имаха за цел да подкрепят налагането на всичко украинско в училището, църквата и средствата за масова информация“, разказва пред ДВ Николай Тищенко, един от основателите на народното движение в Донецка област. Сега Тищенко живее в Черкаска област - през 2022 г. е бил принуден да бяга заради войната в Украйна и окончателно напуска своя роден Донбас. „През 1989 г. въпросът за независимостта на Украйна почти не се обсъждаше в Донецк, но предчувствието за тази промяна витаеше във въздуха“, спомня си той.
"Всички усещаха за какво става дума – за все по-голяма самостоятелност, за независимост, за автономност. Това се усещаше, макар и да не беше формулирано по този начин. Също и в програмата на „Народното движение на Украйна“ не се казваше нищо за независимостта на Украйна но това искане залегна във втората програма на движението. Тогава имаше две визии за това каква Украйна искаме: украинска Украйна и независима Украйна“, разказва Николай Тищенко.
Заедно със стачкуващите миньори Донецката областна организация „Народно движение на Украйна“ става най-влиятелната демократична сила в Донбас по време на революцията от 1990-1991 година. "Стачките на миньорите бяха преди всичко със социално-икономически характер, но имаше и вълна от борби срещу партийната номенклатура, срещу член шести от съветската конституция за ръководната роля на Комунистическата партия. През лятото на 1990 г. в Донецк се състоя първият всесъюзен конгрес на миньорите, последван от втори през есента на същата година. Тогава вече можеше да се говори за определено политическо сходство между национално-освободителното и миньорското движение. Тоест, двете движения имаха общ враг – така наречената командна административна система, КПСС и всичко, което обуславяше тоталитарния характер на Съветския съюз", разказва историкът Игор Тодоров, който по онова време е живеел в Донецк.
Почти 84% от жителите гласуват за независимостта на Украйна
На 24 август 1991 г. Върховната рада на тогавашната Украинска съветска социалистическа република (УССР) прие декларация, с която провъзгласи независимостта на Украйна от СССР. На този ден в Донецк нямаше масови празненства, както в Киев или Лвов - повечето граждани реагираха сдържано и спокойно, спомнят си свидетели на тези събития.
За Николай Тищенко обявяването на независимостта е било значимо събитие, но не и неочаквано: "Това беше логично. За мен лично това не беше сензация. Отдавна беше ясно, че Украйна върви към независимост. Хората не излязоха по улиците, не протестираха, не скандираха „за” или „против” – нищо такова не се случи. Беше съвсем прозаично и делнично”.
През следващите месеци „Народното движение за Украйна“ в Донецк започва да подготвя националния референдум за независимостта на страната, състоял се на 1 декември 1991 година.
"Стига сме хранили Москва"
На референдума на 1 декември 1991 г. почти 84% от населението на Донецка област гласува за провъзгласяване на независимостта на Украйна, а 12,6% са против. „По време на референдума се чуваше и такова мнение: „Стига сме хранили Москва. Ще живеем сами и ще си бъдем сами стопани в нашия дом“. Добре разбирахме, че Донецка област, а и Украйна като цяло, са доста богати. Имахме всичко, а живеехме бедно – толкова страшен беше дефицитът в Съветския съюз. Затова искахме сами да сме стопани на страната си“, спомня си Игор Каретников.
