Г отови ли са украинците да отстъпят територии на Русия, за да има мир?
"В никакъв случай. Днес Путин иска Донецка област, утре ще поиска Лвов, а после и Киев", казват мнозина в Донбас, съобщи Deutsche Welle.
Тук всеки ден се водят сражения: руски части се опитват да обкръжат и превземат Покровск, а украинската армия прави всичко възможно, за да отблъсква атаките им. В отбраната на тази стратегическа позиция участва и подразделението на Алексей – офицер на батальон от 14-а оперативна бригада на Националната гвардия на Украйна.
Отбраната на Покровск: пълно изтощение
Руски дронове, включително такива с оптични влакна, контролират пътя, така че всяко движение е опасно. Това затруднява изключително снабдяването на частите с провизии и боеприпаси, както и евакуацията на ранените и загиналите. "Не е възможно веднага да приберем телата от бойното поле – понякога се налага да чакаме по-благоприятни метеорологични условия, когато видимостта е по-лоша. Защото е глупаво да извадиш едно тяло, но да загубиш още десетина бойци", обяснява офицерът.
През последния месец Алексей е забелязал още една промяна в тактиката на руснаците: те влизат с мотоциклети в окупираните села, събират се по тези места, разпределят се и на малки групи тръгват към украинските позиции. "Ако успеят да се укрепят там, това е успех за тях", казва Алексей.
Докато вниманието е съсредоточено на едно място, следващата малка група се придвижва към друга позиция. "През деня имаме по 5-6 смени на позициите и нашите войници просто не смогват да ги отблъскват", допълва той.
"Неправилно е да се отстъпват територии, за да спре войната"
Руската армия е осъществила пробив на североизток от Покровск и бързо се придвижва към Добропиля. Въпреки че междувременно украинските военни освободиха няколко селища, районът е подложен на постоянен обстрел и опустява все повече - всеки ден тук евакуират хора, които бягат от руските авиобомби и дронове. "Вярвах много в преговорите, чаках всяка дата. Но сега разбирам, че това е безполезно. Вече съм отчаяна", казва Наталия от Добропиля, с която се срещаме в селище в Донецка област, превърнато в сборен пункт за евакуираните.
"Смятам, че не е правилно да отстъпим територии, за да спре войната. Въпреки че те така или иначе ни се отнемат – разрушават и унищожават всичко и няма никакви гаранции, че тази територия някога ще бъде възстановена", добавя жената. Синът ѝ е военен, бил е ранен и в момента е демобилизиран.
Татяна работи в един от медицинските пунктове по Краматорското направление. Анестезиоложката потвърждава, че украинските военни страдат от тежко изтощение. Понякога при тях докарват войници, които в продължение на месеци не са напускали бойните си позиции.
В медицинския център не се усеща нищо от това, че са започнали някакви мирни преговори. Военните медици следят новините, но се опитват да не се разсейват от събития, на които не могат да повлияят. "Надявам се на най-доброто", казва Татяна, чието внимание изцяло е насочено към оказването на помощ на пострадалите.
Украински бойци: "Няма да им позволим да минат оттук"
"Как ще се проведат преговорите, е въпрос към висшето ръководство на нашата държава. Нашата задача е да сдържаме врага и ние я изпълняваме", казва военнослужещ от 56-а мотопехотна Мариуполска бригада, участваща в отбраната на Часов Яр. Той потвърждава, че в момента украинците не изпълняват щурмови, а само отбранителни задачи: "Само отбрана, задържане на противника. Нашата задача е да не ги допуснем да напреднат даже и със 100 метра", казва военният с позивна Стингър.
По данни на Генералния щаб на украинската армия по Краматорското направление, включващо и района на Часов Яр, се извършват по около десетина нападения на ден.
Има и случаи, когато руските части успяват да пробият украинската отбранителна линия, защитавана от ротата на Стингър. Според военния офицер това се дължи на факта, че руснаците хвърлят в това направление огромни количества жива сила и оръжия, а украинците се опитват да запазят живота на войниците и когато възникне критична ситуация се изтеглят на по-безопасни позиции.
"Днес искат Донбас, а утре Лвов?"
Едновременно с настъплението на фронта руската армия засилва обстрела в тила. Преди седмица над 40 управляеми авиационни бомби поразиха цели в района на Краматорск - най-големия от градовете в Донецка област, които остават под украински контрол. Трима души бяха ранени. След руски обстрел беше разрушена и пететажна сграда в центъра на града – тогава загинаха шестима души, 11 бяха ранени.
Пенсионерката Валентина, чиято дъщеря е пострадала при обстрела, не вярва, че войната може да приключи с мирни преговори. "В същия ден, 15 август, когато започнаха преговорите (срещата между Путин и Тръмп в Аляска – бел. ред.), обстрелваха Славянск, където живее другата ми дъщеря. Какви мирни преговори са това?", възмущава се възрастната жена.
Жителите на Краматорск, с които ДВ разговаря, в по-голямата си част не подкрепят териториални отстъпки в замяна на прекратяване на огъня. "Днес той иска Донецка област, утре ще каже да му дадем Лвовска област, а след седмица може да поиска и Киев", посочва пенсионерът Олег. "В никакъв случай", отговаря пенсионерката Зоя. "Аз съм украинка, обичам Донбас. Колко кръв вече бе пролята, колко хора загинаха... И моят син воюва."
Василий, мъж на средна възраст, разсъждава така: "Защо ни е нужна тази област, ако толкова много хора са загинали? Били ли сте на линията на сблъсъка? Аз дойдох оттам - всичко е разрушено, вече няма нищо."
Заедно със съпругата си той е напуснал родното си село в Константиновския район, към което настъпва руската армия. "На Путин не може да се вярва", продължава Василий. "Не знам какво трябва да направи светът, за да спре това. Знам, че на Зеленски му е трудно, много трудно. Това е много сериозно решение."
Местните жители се затрудняват да отговорят на въпроса какви гаранции могат да предпазят Украйна от повторна руска агресия. "Нашата гаранция за сигурност е във военното ни присъствие на цялата територия на страната", казва пенсионерът Николай. А Светлана, жена на средна възраст, не вярва в силата на каквито и да било гаранции. "Защото не съм видяла реална подкрепа за войната", казва тя.
"За какво умряха толкова много момчета!?"
Ярослав е млад украинец, който следи преговорите. "Много мислех за това", казва той за териториалните отстъпки. "Но стигнах до извода, че лично аз не съм готов да се откажа от Краматорск и Донецка област. Защото за какво тогава загинаха толкова много момчета в Донбас?".
В същото време Ярослав признава, че мирните преговори са неизбежни. "Всяка война завършва с преговори. Който не познава историята си, е обречен историята да се повтори", казва младият мъж.
