Загрижеността за ефектите от промяната в климата по света е намаляла през последните две години, сочат резултатите от проучване на агенция "Нилсен" (Nielsen.com) и Оксфордския университет (ox.ac.uk).
Проучването установи, че 37% от над 27 хил. интернет-потребители в 54 държави са заявили, че са силно обезпокоени от климатичните промени.
При подобна анкета, извършена преди две години, такъв отговор дадоха 41%.
Според "Нилсен" този спад се дължи на икономическата криза, която измества вниманието на хората.
В САЩ, които са вторият най-голям замърсител в света след Китай и единствената голяма индустриална държава, неподписала Протокола от Киото, броят на загрижените е намалял от 34 на 25%.
За сметка на това Китай е една от малкото държави, в които броят на обезпокоените от ефекта на глобалното затопляне се е увеличил - от 30 на 36%.
Най-загрижени са хората в Латинска Америка и Азиатско-тихоокеанския район, като начело са Филипините, които пострадаха от тайфуна Кетсана през септември. 78% от анкетираните в островната държава са заявили, че са силно обезпокоени от последиците от промените в климата.
Анкетата не включва по-голямата част от Африка.
Най-малко се интересуват от ефектите на глобалното затопляне хората в Източна Европа, начело с Естония, в която едва 10% от запитаните са изразили загриженост.
Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен повод за безпокойство на анкетираните по света, следвано от замърсяването на водата и климатичните промени.
Резултатите от проучването бяха огласени в навечерието на
откриващата се в понеделник среща в Копенхаген (en.cop15.dk),
в която ще вземат участие представители на 190 държави. В датската столица трябва да се приеме споразумение, което да наследи подписания през 1997 г. Протокол от Киото за ограничаване на емисиите на парникови газове, който изтича през 2012 г.
Конференцията в Копенхаген е организирана под егидата на ООН и ще продължи до 18 декември. В работата й ще се включат стотина световни лидери, сред които и американският президент Барак Обама, който ще участва в заключителния етап от дискусиите.
ДПА припомня основните проблеми, които ще обсъждат участниците в конференцията за климата:
На срещата си на върха на Г-8 през юли в Италия големите световни икономики стигнаха до извода, че глобалното затопляне трябва да бъде в рамките на 2 градуса по Целзий, за да се ограничат вредните последици за света от това явление.
Някои развиващи се страни обаче, като островните държави, които са най-застрашени от покачването на температурите и морското ниво, настояват за по-амбициозна цел - затоплянето да бъде сведено до 1,5 градуса.
Различните страни имат различни позиции и по въпроса кога емисиите на вредни газове ще достигнат максималните си нива и до какви стойности трябва да се понижат до 2050 г.
Смята се, че парниковите емисии ще достигнат най-високите си равнища в периода 2013-2020 г. или през следващите 10-20 години.
Развиващите се страни настояват богатите държави да приемат собствени, по-амбициозни и скъпоструващи цели. Предложенията са за намаляване на емисиите с 25-45% до 2020 г. и с 80-90% до 2050 г.
ЕС обеща намаляване на вредните емисии до 2020 г. с 20% под нивата, установени от 1990 г., като съкращаването може да стигне до 30%, ако други развити страни направят
подобни съкращения.
Япония обеща 25% съкращаване до 2020 г. от установените през 1990 г. нива. Австралия обеща да съкрати 30% от нивото през 2005 г., а САЩ се очаква да си поставят за цел съкращаване със 17-20% от равнището през 2005 г.
В анекс към Протокола от Киото като парникови газове са изброени въглеродният диоксид, метанът, диазотният окис, флуоровъглеводородите, перфлуоровъглеродите и серният хексафлуорид.
В Протокола от Киото намаляването на парниковите газове се изчислява спрямо равнищата им от 1990 г. Оттогава емисиите в Европа и Русия са намалели, но емисиите на други големи икономики са се увеличили. По тази причина Европа и Русия настояват за запазването на 1990 г. като базисна година.
Друг основен проблем, който ще бъде обсъждан на климатичната конференция, е финансирането. Развитите икономики като САЩ и ЕС смятат, че всяка страна трябва да има финансов принос към общите усилия в борбата с климатичните промени, въпреки че богатите страни ще трябва да плащат най-много.
Според изчисления на Европейската комисия бедните страни ще се нуждаят от около 100 млрд. на година до 2020 г., за да контролират климатичните промени.
Развиващите се страни твърдят, че предложението от 100 млрд. евро е само половината от една трета от действително необходимата сума. Те смятат, че не е справедливо да плащат, тъй като именно развитите страни, които много отдавна имат развита тежка промишленост, са предизвикали глобалното затопляне.
В момента ЕС привежда в действие схема, която насърчава индустрията да намали парниковите емисии чрез купуването на разрешителни за отделяне на парникови газове. Съюзът се надява, че други развити икономики ще създадат собствени схеми за търговия с вредни емисии, като целта е създаване на огромен световен пазар на разрешения за емисии.
Протоколът от Киото установява т.нар. механизъм за чисто развитие, който разрешава правителствени или частни инвестиции от индустриализирани страни, предназначени за изпълнение на проекти за намаляване на вредните емисии в развиващите се държави да дават право на получаване на кредити под формата на "сертификати за намалени емисии".
Според развиващите се страни обаче тази система често позволява западни фирми да плащат за проекти, които нямат влияние върху намаляването на емисиите, а след това да претендират за подобни кредити. Развитите държави се стремят да реформират този процес.
