П ървите римски императори неслучайно носят скандална слава. Докато за Калигула историците все още спорят дали не е бил повече жертва, отколкото тиранин, при Нерон подобни съмнения отсъстват. Декадентство, кръвосмешение, убийства на близки и безразличие към горящия Рим - всичко това тежи на неговата съвест. Но зад гърба на тираничния император се крие мрежа от съмишленици в злото, сред които най-мрачна слава придобива Локуста от Галия.
Прочута със смъртоносните си отвари, тя се превръща в перфектното оръжие в ръцете на властта, оформяйки съдбата на империята в затъмнените коридори на двореца. Но коя е била тя в действителност - хладнокръвен сериен убиец, опортюнистка или просто жертва на политическите интриги?
Затворничката с фаталните умения
До голяма степен информацията за Локуста достига до нас чрез античните историци Тацит, Светоний и Касий Дио - автори, които никога не я били срещали лично и чиито разкази може би са били силно разкрасени.
Първите исторически сведения за нея се появяват през 54 г. сл. Хр., когато тя вече се намира в римски затвор като осъдена отровителка. Предполага се, че е доведена в Рим като робиня по време на победните кампании в Галия. Нейната зловеща репутация обаче привличa вниманието на императрица Агрипина Млада.
Агрипина се омъжва за император Клавдий през 49 г. сл. Хр., но бързо започва да съжалява. Опасявайки се, че Клавдий може да промени волята си и да направи прекия си наследник Британик следващ император, тя решава да го отстрани. Според Тацит тя потърсила Локуста за „нещо рядко, което да размъти съзнанието му и да отсрочи смъртта“ - дискретна отрова, която трудно може да бъде засечена.
Локуста съветва императрицата да използва екстракт от лудо биле (Atropa belladonna), наръсен върху гъби - любимото ястие на императора. Първоначалният опит обаче не успява да убие Клавдий на място. Според легендата личният му лекар Гай Стертиний Ксенофонт довършва задачата, като уж за да предизвика повръщане, му пъхва в гърлото перо, предварително потопено в същата смъртоносна отрова.
Отровителка в императорския двор на Нерон
Малко след смъртта на Клавдий, нейният син Нерон се възкачва на престола, изпреварвайки законния наследник Британик. Тъй като Британик има по-силни претенции към короната, младият император решава да го елиминира дискретно около година по-късно (през 55 г. сл. Хр.).
Нерон посещава Локуста в килията ѝ и я принуждава да приготви мигновено действаща отрова срещу пълна амнестия. Първата ѝ смес (включваща беладона, арсен, чемерика и мандрагора) се оказва твърде бавна за гневното настроение на императора, който дори я бие с камшик и я заплашва с екзекуция.
Локуста бързо поправя грешката си. По време на императорски пир на Британик е поднесена гореща напитка, която е тествана от дегустатор и е призната за безопасна. Тъй като течността е твърде гореща, младежът поискал студена вода за разреждане - в която вече била разтворена смъртоносната отрова на Локуста. Британик рухва моментално в гърчове, а Нерон успокоява присъстващите, че това е просто поредният му епилептичен припадък.
Луксът, падението и краят на Локуста
Въодушевлен от успеха, Нерон не само помилва отровителката, но ѝ подарява огромно провинциално имение със слуги и я натоварва със задачата да обучава ученици в тайните на древното отровно изкуство. Локуста живее в разкош под защитата на императора до 68 г. сл. Хр. - годината, в която властта на Нерон рухва.
След като сенатът го обявява за враг на народа, а Нерон отнема собствения си живот, новият император Галба бързо подхваща приближените на предишния режим. Локуста е окована в вериги, публично разходена из улиците на Рим и екзекутирана.
Според съвременните историци образът на Локуста може би е силно преувеличен от античните хронисти. В римското общество отровата се е смятала за „женско оръжие“, а свързването на император като Нерон с жена-отровителка е било удобен политически инструмент да бъде представен като страхливец, неспособен да се бие лице в лице с враговете си. Дали тя е била първият сериен убиец в историята или просто удобна пешка в римската „Игра на тронове“, остава загадка, която времето никога няма да разкрие напълно.
