К огато руските войски нахлуха в Украйна преди три години, те бяха подготвили парадните си униформи, докато напредваха към Киев. Президентът Владимир Путин очакваше бърза победа.
Това, което Путин нарече „специална военна операция“, се превърна в най-големия конфликт в Европа след Втората световна война. Десетки хиляди хора бяха убити, цели градове бяха превърнати в тлеещи руини, милиони украинци се превърнаха в бежанци, а Русия бе изолирана от Запада.
Сега, в момент, когато високопоставени руски и американски официални представители отново си говорят и подготвят сцената за среща на върха, Путин изглежда по-близо от всякога до това, да успее да затвърди придобивките на Москва, равняващи се на около една пета от територията на Украйна, както и да ѝ попречи да се присъедини към НАТО.
Президентът Доналд Тръмп рязко промени следвания три години в американската политика курс на изолация на Русия, когато се обади на Путин и след това заяви, че двамата са се споразумели „да работят заедно в много тясно сътрудничество“ за прекратяване на войната.
Тръмп също прояви разбиране към основното искане на Путин по ключовия въпрос за евентуалното членство на Украйна в НАТО, което САЩ и други страни от алианса преди бяха нарекли „необратимо“.
„Русия заявява от дълго време, че Украйна не може да влезе в НАТО. И аз нямам нищо против това“, каза Тръмп.
Путин започна инвазията на 24 февруари 2022 г., след като поиска НАТО да се откаже от приемането на Украйна и да изтегли войските си от източния фланг на алианса – действия, които бяха отхвърлени от Запада.
Той заяви, че този ход е бил необходим, за да бъдат защитени интересите на Русия в сферата на сигурността и рускоезичното население в Украйна. Киев и съюзниците му осъдиха този ход и го нарекоха непровокиран акт на агресия. Украинците го сметнаха за опит на Москва да унищожи националния им суверенитет и идентичност.
Руските войски достигнаха до покрайнините на Киев в началото на инвазията, но се изтеглиха месец по-късно на фона на сериозни загуби и украински атаки срещу пътищата им за снабдяване. Още унизителни неуспехи дойдоха през септември и октомври 2022 г., когато украинска контраофанзива принуди Русия да се изтегли от голяма част от Харковска област в Североизточна Украйна и Херсонска област в Южна.
Нещата обаче се обърнаха за тях през 2023 г., когато украинско контранастъпление в южната част на страната не успя да прекъсне руската сухоземна връзка с Кримския полуостров, който Москва незаконно анексира през 2014 г.
Русия си върна инициативата миналата година с поредица офанзиви по цялата дължина на 1000-километровия фронт, постигайки бавен, но устойчив напредък. През есента руските сили превзеха най-много територии от началото на войната.
Москва наред с това подложи украинската инфраструктура на масирани удари с ракети и дронове и унищожи голяма част от капацитета ѝ за производство на електроенергия.
Киев отвърна на удара през август с нахлуване в руската Курска област с цел да отклони силите на Москва от Източна Украйна и да си осигури по-добри шансове при евентуални мирни преговори. Украйна все още удържа част от тези позиции в Курския сектор, но ограничените ѝ ресурси са напрегнати до краен предел и това затруднява удържането на отбранителните линии в Донбас.
Въпреки че Зеленски първоначално настояваше Русия да се изтегли от всички окупирани райони като условие за започване на разговори, по-късно той призна, че Киев не може веднага да си върне всички територии. Той каза, че Украйна няма да се откаже от целта си да се присъедини към НАТО – въпреки че Тръмп отхвърли тази възможност и я нарече „непрактична“ – и подчерта, че се нуждае от надеждни западни гаранции за сигурност и от силни европейски мироопазващи сили, които да предотвратят бъдещи руски атаки.
Разговорът на Тръмп с Путин и последвалите руско-американски преговори в Саудитска Арабия бяха скъсване с политиката на администрацията на Джо Байдън да не се договаря „нищо за Украйна без Украйна“. Тръмп обвини Киев, че не е успял да сключи сделка с Москва, която да предотврати войната, похвали военната мощ на Русия и дори намекна, че Украйна „е възможно да бъде руска някой ден“.
Зеленски каза, че Украйна няма да приеме каквато и да било сделка, договорена без Киев и настоя, ще европейските съюзници трябва да участват в разговорите за мир. Той отхвърли предложено от САЩ проектоспоразумение, което щеше да даде на Вашингтон голяма част от редкоземните метали на Украйна, тъй като според него то е прекалено фокусирано върху американските интереси и му липсват гаранции за сигурността на Киев.
Подходът на Киев стъписа европейските съюзници, а шокът им се засили, когато вицепрезидентът Джей Ди Ванс остро ги разкритикува на Мюнхенската конференция по сигурността относно свободата на словото и миграцията.
Въпреки че администрацията на Тръмп каза, че европейските съюзници не са добре дошли на разговорите за мир, тя ги окуражи да предоставят гаранции за сигурност на Киев, подход, който бившият британски посланик Найджъл Гулд-Дейвис нарече противоречив.
Вашингтон „даде сигнал, че САЩ ще преговарят сами за слагане на край на войната, но и че Европа сама трябва да плати за постигането и прилагането на решение, във вземането на което тя не е участвала“, каза Гулд-Дейвис, който е старши научен сътрудник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания.
Ключовите цели на Путин като цяло си остават същите – Украйна да се откаже от присъединяване към НАТО и да бъде наложена употребата на руския език, за да остане страната в орбитата на Москва – но той вече иска Киев да изтегли силите си от четирите области, които Москва превзе, но не контролира изцяло.
Руският президент каза, че мирното споразумение може да бъде основано в общи линии на проектоспоразумението, договорено в началото на войната, което задължаваше Украйна да обяви неутралитет, да ограничи въоръжените си сили и да защитава руския език и култура. Тези разговори се провалиха през април 2022 г., без да бъде договорена сделка.
Путин изключи възможността за примирие, тъй като твърди, че то би било от полза за Киев. Някои наблюдатели на процесите в Кремъл обаче смятат, че той би могъл да приеме примирие, ако Киев се съгласи да произведе избори след сключването му.
Тръмп повтори линията на Путин, че Зеленски, чийто мандат изтече миналата година, трябва да се изправи пред избирателите, а Киев настоява, че е невъзможно да произведе избори по време на война. Тръмп даде нов тласък на тази идея в сряда, когато публикува в социалните мрежи, че Зеленски е „диктатор, управляващ без избори“.
Путин може би се надява, че изборите ще отслабят Зеленски и ще доведат до политическа нестабилност, казва Татяна Становая, старши научен сътрудник в Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия.
"Той смята, че повечето потенциални резултати ще бъдат от полза за Москва - независимо дали става дума за изостряне на политическите борби, евентуални протести или победа на нов президент с крехка преднина“, пише тя.
Джак Уотлинг от Кралския институт на обединените въоръжени сили (РУСИ) в Лондон казва, че след сключването на примирие Украйна ще се изправи пред „политически поляризираща предизборна надпревара, икономическа парализа поради липсата на преки чуждестранни инвестиции и заплахи от страна на Русия за подновяване на войната“.
Не е ясно кой ще следи за изпълнението на евентуално прекратяване на огъня.
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви, че НАТО не трябва да има каквато и да било роля и че евентуални европейски войски, които участват в поддържането на мира, не бива да попадат в обхвата на Северноатлантическия договор, който задължава съюзниците да окажат помощ на всеки член, който бъде нападнат – условия, които биха могли да попарят европейския ентусиазъм по отношение на мисията.
Въпреки че Великобритания и други съюзници дадоха знак че са готови да разположат войски за подобна мисия, руският външен министър Сергей Лавров заяви след руско-американските разговори в Саудитска Арабия, че Москва няма да приеме мироопазващи сили, съставени от войски от страни членове на НАТО.
В общественото пространство се появи информация за евентуално включване в състава на подобна мисия на китайски или бразилски войски, но тези страни не са дали сигнал, че имат намерение да участват.
Мнозина смятат, че Путин не бърза да сключи мирно споразумение.
„Преговорите изглеждат желани, но в никакъв случай не необходими, за да може Русия да постигне целите си във войната си срещу Украйна“, пише Становая.
„Почти всеки резултат ще бъде добър за Москва“, смята тя, посочвайки ерозията на единството на Запада и намаляването на западната подкрепа за Киев на фона на напредването на силите на Москва.
„Путин многократно е давал ясно да се разбере, че смята, че Русия може да постигне целите си в Украйна без каквато и да било сделка с посредничеството на САЩ. Според него Москва просто трябва да изчака Украйна да рухне сама и тогава руската армия ще смаже всеки остатък на съпротива от страна на украинската армия“, отбелязва Становая.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
