С ветът го познава като No.10, но истинските инсайдъри го наричат „къщата“, пише Politico.
Да прекрачиш черната стоманена врата на "Даунинг стрийт" 10 (10 Downing Street) предизвиква тръпка дори у най-опитния циник. Но отвътре Великобритания се управлява от лабиринт от тесни стаи в три къщи от XVII век, слепени една за друга.
Сградата се разпростира назад на четири етажа и сутерен с мишки, тюлени пердета, тоалетни като в бабината баня, непостоянно отопление и слаб телефонен сигнал. Това е офисът на британския премиер, място за събития и дом едновременно — и така е било (с някои прекъсвания) от 1700-те години насам.
Всичко това изглежда дребно, но поражда сериозен въпрос: със своята история, самата сграда подкопава ли работата на държавата?
„Тези малки стаи просто насърчават мисленето в изолация и вътрешни спорове“, казва дългогодишен министър от предишни консервативни правителства. Бивш служител в No.10 при сегашния премиер Киър Стармър е по-прям: „Лудост е една държава от G7 да се управлява от джорджианска терасовидна къща.“
„Сградата е перфектната метафора за състоянието на Великобритания“, добавя бивш служител при Риши Сунак. „Всичко е построено едно върху друго, залепено с лепенки… Има врати, които водят до никъде.“
Последствията са реални. Тази седмица No.10 бе сравнен с „бункер“ — не за първи път — след хаотични анонимни брифинги, че Стармър може да се сблъска с преврат.
Politico разгледа странния свят на сградата, за да разбере как премиерите през годините са се справяли — и дали това прави вече трудния мандат на Стармър още по-труден.
Статията и подкастът Westminster Insider се основават на разсъждения на повече от 25 настоящи и бивши служители и политици, повечето пожелали анонимност, за да говорят свободно.
„Киър го мрази“
„Киър го мрази“, казва втори бивш служител, работил със Стармър. Не самия No.10, а опитите да се свърши работа там.
Британският премиер предпочита отворени пространства. Преди да влезе в правителството, той предпочитал модерния офис на Лейбъристката партия на другия бряг на Темза пред старите му помещения в парламента. Той бил „наблюдател“, който стоял над бюрата на колегите си, разказва първият бивш служител.
Докато сега Стармър рядко посещава Лейбъристкия център, през септември той прекарал три дни там, пишейки речта си за партийния конгрес — един от по-добре приетите моменти като премиер.
Стармър е най-новият от поредицата премиери, които се справят със странната география на къщата. „Не мисля, че някой премиер някога е харесвал да работи там“, казва дългогодишен бивш служител. „Повечето просто се примиряват.“
Един стар съюзник на Стармър дори описва Лари, котката на No. 10, като метафора за британската държава — стара, мързелива, твърде разглезена, за да върши работата си (лов на мишки), но несменяема поради чувство на привързаност и традиция.
Някои дори свързват грешките и скандалите от първите 16 месеца на Стармър — включително оплаквания за лоша комуникация и липса на посока — с фрустрациите от старата къща. Разположението влошавало проблемите на премиера „неизмеримо“, казва първият бивш служител. „Това е кошмар. Отделните екипи често общуват с различни части на No. 10 с различни указания.“
Лесно е персоналът да се изолира, казва трети бивш служител под Стармър, защото важните разговори се случват в малки стаи или коридори. Главният щаб на премиера, Морган Максуини, също се казва, че е разочарован от No. 10.
Някои рядко биха обвинявали сградата за проблемите на Стармър. „По мое преживяване на правителства, които се справят добре или зле, не съм сигурен, че разположението на "Даунинг стрийт" е основният фактор за успеха или провала им“, казва Саймън Кейз, бивш секретар на кабинета.
Но повечето се съгласяват: сградата не улеснява работата на Стармър.
Война със сградата
Дребните проблеми са многобройни.
Лиз Тръс започвала повечето сутрини с упражнения със старшите си помощници в градината на "Даунинг стрийт". Когато се връщали в No. 10, срещали проблем.
Освен апартаментите на премиера и канцлера, "Даунинг стрийт" има само два душа, и двата на горните етажи. Един се използва от персонала, а другият е полупрезервиран за „пазителите“ на сградата.
„Не са нормални офис душове“, добавя бивш служител. „Като баня на баба.“
Бивш помощник на Тръс си спомня: „Всички старши служители не можеха да започнат работа, защото миришехме неприятно и бяхме потни. Трябваше да чакаме на горния етаж за душа, а някой вече беше там.“
Следва архаичното отопление, винаги твърде горещо или студено. През лятото персоналът се бори с манивелите за отваряне на прозорците, но това води до нов проблем — звуците от маршови репетиции за парада за рождения ден на краля.
Телефонният сигнал е ужасен. Технологиите са несъвместими между отделните екипи, някои се нуждаят от няколко телефона.
Инфраструктурата на сградата често е смешна — стаи се променят от апартаменти на детегледачки до мини-спортни зали. Паркинг местата са трудни за разпределяне.
Общата атмосфера е на стара къща. „Малко е като тризвезден хотел в Борнмут“, спомня си дизайнер на филмов сет. „Старата и крехка сграда често издава миризма от тоалетната. Американците се шокират от износените пердета или килимите с тиксо.“
Близостта до властта е всичко
"Даунинг стрийт" има само 250–300 служители, а истинската власт е концентрирана в малък кръг.
Стармър провежда сутрешни срещи в Кабинетната стая с ключови фигури — самият премиер, Максуини, шефът на политическата администрация и други високопоставени съветници. По-широката среща с помощниците след това се провежда без премиера.
Като повечето премиери от времето на Тони Блеър, Стармър работи основно от „бърлогата“ до Кабинетната стая на приземния етаж. Други ключови фигури са разпределени на различни етажи и отделения.
Опортюнистични служители се опитват да се промъкнат до премиера или помощниците му в „външния офис“.
Тези, които нямат пряк достъп, често се чувстват фрустрирани — особено политическият екип, разположен на втория етаж („тавана“), където стаите приличат на спални с бюра.
Те улавят властта
Основният проблем е липсата на пространство. Много от помещенията, стълбите и коридорите не са подходящи за бюра. Това води до постоянни спорове за разположението на работните места. Опитните помощници бързо се научават да използват географията на сградата в своя полза.
Къщата винаги печели
Някои премиери са опитвали да преодолеят географията на къщата, но без успех. Гордън Браун променя разположението на кабинетите, Лиз Тръс прехвърля екипи в други сгради, но сградата винаги оказва влияние.
Няма тайни в тази къща
Най-изтощаващо за премиерите е чувството за клаустрофобия. Малката градина и постоянно наблюдение от персонала ограничават личния живот. Съпрузите и семействата често се сблъскват с неудобства, а журналисти наблюдават всеки ъгъл.
Гордостта към къщата
Въпреки всичко, привлекателността на No.10 е в историята му. Къщата придава характер на премиерството и предотвратява бюрократичната безличност.
„Символичната сила е огромна“, казва бивш служител. "Даунинг стрийт" може да изглежда провинциално, но ролята на премиера е различна от президентската в други държави. No.10 е вдъхновението, докато правителствените отдели вършат основната работа.
Сградата винаги ще бъде хаотична — тук се стоварват кризите. Успехът или провалът зависи от лидерството и личните отношения на премиера. „Проблемът на всяко правителство е, ако не знаеш какво искаш да направиш, как ще знаеш как да го постигнеш? Къщата е инструмент — ако знаеш какво искаш, ще знаеш как да го използваш.“
Уникални архивни кадри от живота на "Даунинг стрийт" 10 вижте в нашата ГАЛЕРИЯ.
