Ще оцелеят ли САЩ след Тръмп

А мериканците искрено вярват в легитимността на своята конституционна система и до голяма степен тази вяра се обяснява с това, че нейните проверки и баланси са били разработени така, че да защитават хората от тиранията и извънредната концентрация на власт.

Само че в много отношения тази система никога не е била подлагана на опасност от страна на лидер, който да е поставил пред себе си задачата да оспори всички съществуващи норми и правила. По такъв начин с Доналд Тръмп като президент започва най-големия експеримент в реални условия, който ще ни покаже дали САЩ са наистина правова, демократична държава, пише Франсис Фукуяма в „Политико“ (Politico)

Покрай Тръмп войната в Украйна започна отново

И българите в САЩ под прицела на Тръмп

САЩ с ултиматум към Русия за санкциите, облекчи тези за ФСБ

Тръмп се различава от всичките си 44 предшественици по много важни неща. Неговата кариера в бизнеса нагледно е демонстрирала решителен стремеж към довеждане до максимум на собствената изгода и готовност да заобикаля неудобните правила, ако такива му се изпречат на пътя, например, принуждавайки партньорите си да завеждат дела срещу него, за да им бъде платено.

Той беше избран в резултат на класическа популистка кампания, мобилизирала ядро до голяма степен от избиратели от работническата класа, които вярват - често съвсем основателно - че системата не работи за тях. Той нападна целия елит във Вашингтон, включително собствената си партия. Той вече е нарушил безброй неформални норми, отнасящи се до президентския етикет, включително с явни и нагли лъжи, като се стреми да подкопае легитимността на всякакви установени институции, от разузнавателната общност (която сравни с нацистите) през Федералния резерв (когото обвини, че подкрепя Хилари Клинтън), до Американската система на изборната администрация (за която той твърдеше, че била корумпирана и нечестна, докато не спечели изборите).

Дарън Аджемоглу, икономист, който изучава недееспособните държави, твърди, че институциите в САЩ съвсем не са толкова силни, колкото вярват американците.

Конгресът се контролира от партията на Тръмп и ще му върши работа, докато има някаква взаимна изгода, съдебната власт скоро ще е в ръцете на новия президент, който наскоро назначи първия си съдия във Върховния съд, а по време на мандата си, ще избере още няколко.

Hope you like my nomination of Judge Neil Gorsuch for the United States Supreme Court. He is a good and brilliant man, respected by all.

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) February 1, 2017

Тръмп налага 4000 политически назначения в бюрокрацията на изпълнителната власт, които ще подчинят федералните агенции на волята му.

Елитите, които му се противопоставят, се опитват да го приемат като нормален президент, защото са безсилни да реагират.

Самият Тръмп безмилостно атакува медиите, които служат като четвърта власт в САЩ.

After being forced to apologize for its bad and inaccurate coverage of me after winning the election, the FAKE NEWS @nytimes is still lost!

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) February 4, 2017

Аджемоглу твърди, че основният източник на съпротива сега е гражданското общество, тоест, мобилизацията на милиони обикновени американци да протестират срещу политиките и ексцесиите на Тръмп.

Според Фукуяма много институционални проверки на властта обаче ще продължат да работят по време на президентството на Тръмп. Да, той е популист и националист, но такъв, който изглежда вярва в силно правителство.

Милиардерът никога не е ръководил нищо по-голямо от едър семеен бизнес и не разполага с 4000 деца или роднини на разположение за персонал. Много от новите помощник и заместник-министри ще бъдат републиканци от кариерата, които нямат определено лични връзки с шефа си. Ето защо за Тръмп ще се окаже твърде трудно да диктува на изпълнителната власт какво да прави.

А да не забравяме и американския федерализъм. Вашингтон не контролира дневния ред по множество въпроси. Например подриването на проекта на Обама в здравеопазването на федерално ниво ще измести огромна тежест върху щатите, включително и тези, управлявани от губернатори републиканци, които ще трябва да балансират бюджетите поради неизпълнение на задълженията от Вашингтон. В същото време някои щати като Калифорния съществуват в съвсем различна реалност, от тази налагана от Тръмп.

В края на краищата, способността на милиардера да пробива институционални ограничения в ще опре до политиката и по-специално до подкрепата, която той получава от другите републиканци.

Важно е да се помни, че една от причините за възхода на Тръмп е точната представа, че американската политическа система е в много отношения разбита - завладяна от специални интереси и парализирана от неспособността си да вземе или да приложи основни решения. Поради това, а не поради внезапния афинитет към Русия, идеята за диктатор от типа на Путин внезапно придоби привлекателност в САЩ.

Professional anarchists, thugs and paid protesters are proving the point of the millions of people who voted to MAKE AMERICA GREAT AGAIN!

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) February 3, 2017

Начинът, по който демократичната отчетност трябва да работи, е да бъде позволено на доминиращата партия да управлява и след това да бъде държана отговорна за резултатите, които е постигнала. Ако сега демократите реагират както републиканците по времето на Обама и отхвърлят всяко решение на президента, продължавайки патовото положение и парализа, само ще убедят хората, че системата е толкова фундаментално разбита, че се нуждае да бъде спасена от лидер, който може да промени всички правила - ако не Тръмп, то тогава друг.

Това, което са направили новото поколение популистки националисти като Путин в Русия, Чавес във Венецуела и Ердоган в Турция, е да „наклонят игралното поле” така, че да стане сигурно, че те никога няма да могат да бъдат отстранени от власт в бъдеще. А този процес вече е в ход от известно време в САЩ.