Н а 22 юни хиляди палестинци проведоха протест в Йерихон срещу плановете за анексиране на части от Западния бряг на река Йордан. На демонстрацията присъстваха голям брой дипломати и общественици от цял свят, в това число от Великобритания, Русия, Йордания и Япония, а специалния пратеник на ООН и бивш български външен министър Николай Младенов изнесе реч. Според думите и изявленията на израелския премиер Бенямин Нетаняху, на 1 юли той трябваше да стартира процеса по анексиране, но на тази дата започнаха дискусиите на израелският кабинет по този спорен и за израелските политици въпрос. Израел може да реши да анексира големи части от територията, да не анексира нищо или – което е най-вероятно – да направи нещо средно между тези две възможности.
Нетаняху и неговия нов коалиционен кабинет вероятно няма да предприемат ход и през следващите дни или седмици. Международната общност застана срещу плановете за анексиране на Западния бряг и дните до 1 юли, когато се очакваше тези планове да станат факт, бяха наситени от речи, дипломатически совалки и призиви от палестинската страна.
Израелският лидер е под напрежение и натиск от еврейските заселнически групи и политически партии, които искат от него да предприеме решителни действия и да разшири израелския суверенитет с още 30% от Западния бряг. Ултранационалистическите формации в Израел бързат да осъществят предизборните идеи на Нетаняху преди изборите в САЩ, които могат да бъдат тежки за Доналд Тръмп – основен поддръжник на политиките на Нетаняху. През последните три години администрацията на американския президент показа недвусмислено коя страна заема в спора между израелци и палестинци, включително и с т.нар. Близкоизточен мирен план на Джаред Къшнър.
Today, I joined #EU, #Russia, #China, #Japan, #Jordan to express support to the #Palestinian people. My message was simple— do not stray away from the path of non violence, do not lose hope for a Palestinian state living side-by-side and in peace with #Israel.
— Nickolay E. MLADENOV (@nmladenov) June 22, 2020
Прилагането на плановете за анексиране би означавало край на идеята за цялостна палестинска държава. Останалата част от света, включително политици във Вашингтон, все още имат сериозни проблеми с визията на Нетаняху и призовават за придържане към идеята за съществуване на две държави – Израел и Палестина. Анексирането на Западния бряг разбира се бе отречено от палестинското лидерство, което прекрати сътрудничеството си с израелските сили за сигурност и агенции. Официални лица от ЕС повдигнаха въпроса за налагане на санкции върху Израел – Нидерландия вече предупреди, че ще иска налагане на рестрикции при евентуално анексиране на Западния бряг. В същото време демократите в САЩ предложиха спиране на военната помощ за правителството на Нетаняху. Редица арабски държави, с които Израел изгради трудни връзки през годините, предупредиха за сериозни последици.
Консенсусното мнение между анализатори и международни наблюдатели е, че Нетаняху ще предприеме не така агресивен ход, вероятно с разширяване на суверенитета на Израел върху част от заселническите селища, построени на територията на Западния бряг.
За палестинците няма много ходове напред. Договорите от Осло, подписани през 1993 година са считани за стъпка по пътя за създаване на палестинска държава. 30 години по-късно, светът се намира почти в същото положение, а процесът буксува заради липсата на политическа воля да бъдат изпълнени всички предписания на поетите ангажименти по договорите. Израел вече анексира Източен Йерусалим и Голанските възвишения (и двете територии завзети по време на войната през 1967 година), но не и Западния бряг, който е дом на три милиона палестинци, виждащи територията като сърцето на бъдещата им държава. В Западния бряг през десетилетията след 1967 Израел също така изгради заселнически селища, разглеждани като незаконни от международната общност, в които днес живеят над 430 000 души. Статусът на Западния бряг дълго време представлява основен въпрос за финалната отсечка по пътя към мирното споразумение между израелци и палестинци.
Днес Палестинската автономия – създадена, за да ръководи процеса по създаване на независима държава – се намира в дълбока криза. От една страна са дълбоките неразбирателства с кабинета на Нетаняху, който няма намерение да изпълни дори базовите искания. От друга страна е възможността от банкрут и напрежението между различните палестински фракции, включително надпреварата за влияние с Хамас в Ивицата Газа. Не на последно място, палестинците все повече изразяват недоверие към лидерите си и към идеята за мирен процес. Обществени проучвания, направени през февруари тази година показват, че идеята за две държави се подкрепя от 39% - най-ниското ниво за цяло поколение. Анексирането на Западния бряг няма да помогне. Израелските военни шефове предупреждават редовно Нетаняху, че при анексиране палестинците ще изискват равни права като граждани на Израел, а израелският премиер няма намерение да им даде тази привилегия. Всъщност, Нетаняху и съюзниците му вярват, че палестинците ще капитулират и ще се съгласят с ограничени условия.
Concerns have been expressed around the world over plans by Israel’s PM Benjamin Netanyahu to annex parts of the West Bank
— BBC News (World) (@BBCWorld) July 1, 2020
But what is the West Bank, what might happen and why does it matter?https://t.co/4YDye7kIr0 pic.twitter.com/acq9W29No8
Администрацията на Тръмп също е разделена по въпроса дали да подкрепи анексиране. Посланикът на САЩ в Йерусалим Дейвид Фридман е известен с подкрепата си за заселническите селища. Той също подкрепя идеята да се направи крачка към анексирането сега, преди изборите в САЩ. Джаред Къшнър, който е автор на Близкоизточния мирен план на администрацията на Тръмп, е по-малко ентусиазиран. Идеологически няма проблем с политиките на Нетаняху, но се съмнява, че анексирането ще има позитивни последици. Държавният секретар Майк Помпео зае по-лаконична позиция – че нещата са в ръцете на Израел.
Извън администрацията във Вашингтон, плановете за анексиране на Западния бряг, носят голям риск за отношенията с Израел. Нетаняху имаше сериозни спънки по времето на Барак Обама, а близостта му до Тръмп отдръпна демократите. Джо Байдън, който е основният съперник на Тръмп на предстоящите избори, застава срещу анексирането на палестински територии. Европейските лидери са още по-малко ентусиазирани, тъй като считат, че подобен ход ще дестабилизира целия регион.
Притесненията са реални. Египет, една от двете арабски държави, които имат официални отношения с Израел, е съмнително мълчалив. Кайро е зает с други кризи като битката с Ковид-19 и войната в съседна Либия, където участва активно на страната на генерал Халифа Хафтар. Едва ли президентът Ел Сиси ще иска още един нестабилен фронт по границите си, каквото може да се случи, ако Нетаняху изпълни заканите си. Двете държави споделят граница с Ивицата Газа и Египет често служеше като медиатор между Хамас и израелците. Самата Ивица е пред избухване под натиска на израелските блокади, финансовите проблеми и регионалната геополитика. В същото време, йорданският крал Абдула публично изрази притесненията си от ходовете на Нетаняху и предупреди, че ще има сериозни последици. Малцина вярват, че Йордания ще скъса мирния си договор с Израел, но отношенията могат да пострадат значително.
Бенямин Нетаняху през последните години намери все повече допирни точки с арабските страни в Персийския залив. Нито една от монархиите не е признала официално Израел, но армиите и разузнавателните им служби разменят доклади и информация. Те поддържат и дискретни икономически отношения, намирайки общ враг в лицето на Иран. На 12 юни обаче, Юсеф ал Утайба, посланикът на Обединените арабски емирства във Вашингтон, предупреди чрез статия в един от израелските вестници, че анексирането на Западния бряг ще постави всичко в риск. „Иска ни се да вярваме, че Израел е възможност, а не враг“, пише той в коментара си. „Решението на Израел за анексиране ще е категоричен сигнал дали вижда нещата по същия начин.“
Yousef Al Otaiba, UAE ambassador to the US, on Friday warned that a planned annexation of the occupied West Bank and Jordan Valley would be a major impediment to Israel’s hope of establishing ties with the Arab world https://t.co/K8Qz1Lgrdt pic.twitter.com/2CKQRxMtt6
— The National (@TheNationalUAE) June 15, 2020
Тези предупреждения означават, че може да се стигне до ограничаване на приятелството между арабските монархии в Залива и Израел. Все пак, общите интереси, включително омразата към Иран и политическия ислям, вероятно ще си кажат думата. Ануар Гаргаш, външният министър на ОАЕ изрази мнението си с изявление на 16 юни, че страната му може да е едновременно несъгласна с Израел и да опитва да „изгражда мостове“ – намек за близките отношения между страните. Вероятно най-показателно е заглавието на статията на ал Утайба: „Анексиране и нормализиране“. В продължение на десетилетия, арабските държави твърдят, че Израел може да разчита на приятелски отношения, само ако гарантира създаването на Палестина. Но в статията си, Утайба почти не споменава палестинската независимост. За него, респективно и за държавата му, Израел трябва да избере между анексиране или запазването на статуквото, което е силно неопределено за палестинската администрация. В Израел, статията на посланика на Абу Даби е считана като позитивна.
Междувременно, Западния бряг се тресе отново. Демонстрации могат да бъдат видени по цялата територия. Възможностите за подновяване на преговорите между Израел и палестинците са съмнителни. Израелските лидери са твърде националистически настроени, а палестинските са твърде разделени. Планът на Тръмп е мъртвороден и за това предупреждават постоянно редица наблюдатели. След три десетилетия на провали, днес летвата е още по-ниска: светът иска просто да запази ситуацията, която отдавна е определена като неустойчива. Това означава, че следващата ескалация в региона, независимо дали Нетаняху предприеме стъпки към анексиране на Западния бряг или не, може би не е така далеч.
